Елеонор: Мъката на затворниците

25 глава

   Джейк беше симулирал заспалост и умора, за да накара Зара да си тръгне. Тя известно време стоя при него, скръстила ръце пред гърдите си. Погледът и беше като скенер, който засичаше всички негови жизнени показатели. След като му направи пълен статус, наълно безмълвна, се обърна и си тръгна, все още скръстила ръце. И тъй като утре сестра му щеше да го изпрати някъде, беше време да се заеме с търсенето на документи в дигиталните регистри. Взе лаптопа в ръцете си, въведе данните си и зачака. Какво удоволствие беше за него, когато видя зеленото поле с надпис- неограничен достъп. Как да не преоткрие топлите и свидни чувства към сестра си, отново?
   Първо написа "документи от втората световна война". Излязоха твърде много! Това не беше вариант. Написа допълнително "Непал". Листа стана по- кратък. Как можеше да открие нещо важно в цял куп книжа, в които имаше всичко? Упоритото главоболие караше умът му да се замъглява, но дълбоко в себе си знаеше, че трябва да намери колкото се може повече информация, докато имаше тази възможност.
   Къде се моташе Боб?
   Който беше измислил бързото търсене в страница, създавайки командата Ctrl + F Бог да го поживи! Или поне роднините му! Поръча да му донесат няколко дневника от експедициите на Норомбите до Непал. Как го сърбяха ръцете да да провери  дали някой не прикрива доклад за Алесандро. Само че се спря. Вместо това написа "Теодор Пале". Запази досието му, постоянния му адрес и още няколко други дигитални документа. Захапа устна когато още една мисъл премина през ума му.   Докладът от залавянето на родителите му. Започна да го търси, и когато най- накрая намери файлът с ареста от съответната дата, огромен червен удивителен му каза, че няма нужният достъп. Какво? Нали беше неограничен?! Все едно някой му показа среден пръст в лицето!
   Телефонът му започна да звъни. Сестра му. Тя не спеше ли?
  - Няма нужда да ми звъниш да ме питаш как съм, но е мило да проявяваш чувсва- всичко беше казано с престорен глас.
  - Нямам чувства и не ти звъня да те питам как си! След като се ровиш толкова, значи си добре!
  - Мислех, че ще ми дадеш неограничен достъп.
  - Дадох ти, за час. И освен това, има документи, които са достъпни единствено и само за Вернучи, идиот такъв!
- Тогава къде е смисълът на "неограничен"?!
  - В това, че можеш да виждаш материали, които рангът ти на миропомазан не биха позволили иначе! Май наистина са ти размътили мозъка!- Сестра му си пое въздух.- Няма значение. Явно си по- добре...
  - Имаш ли информация за Джо-Джо?- побърза да попита брата.
  - Претърсили са целия остров. Няма го.
  - Значи се е скрил някъде. Въпросът е къде? О, чакай, откакто взривихме центъра на Сан Хуан местата станаха още повече!
  - Ако мислиш, че не съм ангажирала и местните власти, много се лъжеш!
  - Ох, главата страшно ме заболя!- престори се брат 'и.- Чао.
  - Джейк!
   Късно, вече натисна червената слушалка.
   Ето така подписваш собствената ти присъда по телефона без наличието на електронен подпис. Това щеше да свърши зле... утре. Чак се заслуша за силен гръм- може би сестра му беше избухнала от гняв и раздразнение, че така я беше пресякъл, преди да започне да му дава нареждания. Днес получи важна информация. Джулия не беше открила малкият им брат. Това едновременно даваше надежда, и караше космите на врата му да настръхнат. Ако ловец на глави не можеше да го открие на остров, тогава къде можеше да бъде?