Елеонор: Мъката на затворниците

21 глава

   Боб Блейк получи съобщението на Лиза за "романтична среща". Това момиче за арийка беше забавна и находчива. Бяха си разменили няколко съобщения в седмицата, в която Елеонор Бикет беше в безизвестност, и беше изключително изненадан от организацията на целия екип. За нетренирани арийци много добре се справяха. Както и да е, написа 'и набързо "ще запазя място в ресторант и ще ти пиша по кое време и къде". Изпрати съобщение на "Джош" да го пита как е и тръгна към жилището на Саманта Кост.

   Докато пристъпваше се размина със Зара, която, съдейки от твърдото изражение и студен поглед, му беше сърдита. Тя спря пред вратата на Джейк и почука.

   Русият мъж пократи глава. Очевидно беше излязал точно на време.

   "Джош" му отговори, че е добре и го пита обратно какво става с брат му и сестра му.

   "Царят е в болница, змията е новият временен вожд."

   " Опазил Нором!"

   " И брат ти това казва!"

   " Трябва да ти благодаря. Ако не беше твоята организация, сега щях да съм при теб."

   "Аз съм инструмент. Мозъкът на плана е внучката на жената, в чиято къща си в момента".

   "Всичко ще продължи да се повтаря, докато някой не сложи край!"

   Боб се замисли над смисъла на тези думи, които само посветените използваха. Колко просто звучеше, а за сметка на това хиляди години по- късно, никой не беше успял да "сложи край", и историята се повтаряше и повтаряше. И щеше да се повтори! Тръпки го побиваха от тази мисъл. Докато някой не сложи край!

   Точно навреме. Спря и почука на вратата на стаята, в която живееше Саманта Кост. Тя отвори, усмихна му се и го покани да влезе. Боб влезе в същата стая като тази на най- добрия му приятел. Разликата беше наличието на две рамки със снимки на нощните шкафчета. И няколко саксии с цветя. Жената явно пиеше вино, докато гледаше телевизия, или така изглеждаше от полу-пълната чаша на масичката.

  - Не искам да прекъсвам... каквото и да правиш. Дойдох, защото настъпи времето да те отърва от... сещаш се.
  - Да. Няма проблем. Тук е. Аз не правих нищо.- Жената погледна към бутилката вино.- Би ли искал да ми правиш компания? Само за една чаша.

   Боб се усмихна чаровно. Като се замислеше, не можеше да се върне при Джейк, защото Зара вероятно още беше при него. Така че имаше време за убиване. Кимна и седна на дивана. Проследи я как взима още една чаша от един шкаф. Понечи да вземе бутилката и да налее, но той я спря. Взе шишето и наля сам.