Робин Хоб - хроники на Дъждовните земи 4/Драконовата кръв

Пролог. Промени

Тинтаглия се събуди, чувствайки се охладена и уморена. Тя беше ловувала, а след това бе яла обилно, но не си бе починала добре. Гнойната рана под лявото ѝ крило затрудняваше намирането на удобна позиция. Ако се протегнеше, горещото подуто място се дърпаше, а ако се свиеше, усещаше пробождането на заровената стрела. Болката се разпространи в крилото ѝ сега, когато го разтвори , сякаш някакво бодливо растение я бодеше с тръни, докато растеше. Времето беше станало по-студено, докато тя летеше към Дъждовната пустош. В този регион на света нямаше пустини, нито топли пясъци. Топлината сякаш извираше от сърцето на земята в калсидските пустини, правейки я почти толкова топла, колкото южните земи бяха по това време на годината. Но сега тя беше оставила сухите земи и топлите пясъци зад гърба си и студената хватка на ранната пролет си бе взела дължимото. Студът сковаваше плътта около раната й, превръщайки всяка сутрин в мъчение. Айсфир не беше дошъл с нея. Беше очаквала старият черен дракон да я придружи, но не можеше да си спомни защо.

Драконите предпочитаха да бъдат самотни, отколкото социални. За да се храни добре, всеки дракон се нуждаеше от голяма ловна територия. Едва когато тя го напусна и той не я беше последвал, бе осъзнала унизителната мисъл: тя го следваше през цялото това време. Не можеше да си спомни той някога да я е молил да остане; нито я бе помолил да си тръгне. Той имаше всичко необходимо от нея. В ранното вълнение от откриването един на друг те се бяха чифтосвали. Когато порасна до пълна зрялост, тя посети острова за гнездене и там снасе яйцата, които той вече бе оплодил. Но след като я беше забременил, нямаше причина да остане с нея.

Когато яйцата ѝ се излюпиха в змии, които щяха да се плъзнат в морето и да подновят безкрайния цикъл на дракон-яйце-змия-пашкул-дракон, спомените за неговата линия ще продължат. В крайна сметка щеше да има други дракони, които да срещне, когато реши да потърси тяхната компания. Чувстваше се озадачена, че се е задържала толкова дълго с него. След като се е излюпила така сама и изолирана, дали е научила недраконово поведение от хората?

Тя се разви бавно и след това още по-предпазливо разпери криле към облачния ден. Тя се протегна, вече ѝ липсваше топлината на пясъка, и се опита да не се чуди дали пътуването обратно до Трехог е по силите ѝ. Дали не беше чакала твърде дълго, надявайки се, че ще се излекува сама?