Робин Хоб - хроники на Дъждовните земи 4/Драконовата кръв

Петнадесета глава. Заложници

- Губим си времето, кап'-каза Скели. Докато говореше, тя стоеше право пред капитан Лефтрин.

-Там долу е твърде тъмно, твърде дълбоко, а Среброто твърде малко. Никога няма да спасим някакво Сребро, ако изпуснем тази кофа. Всеки път се приземява погрешно. Едно погрешно движение, и тя ще се обърне на едната си страна, изсипвайки всяко сребро, което може да поеме, докато я изтегляме обратно.

Тя спря, за да си поеме въздух. Около устието на кладенеца малкото пазители, които се бяха събрали, мълчаха. Три безплодни дни в опити да изнесат на Среброто им бяха донесли само обезсърчение. Карсън беше настоял днес редовната работа да бъде възобновена. Така че някои бяха отишли на лов, за да добавят месо в складовете си, докато по-голямата част от екипажа на Смолист беше обратно на доковете, грижейки се за Смолист или работейки по укрепването на доковете. Тимара и Татс се бяха върнали при кладенеца, за да видят дали е постигнат някакъв напредък.

-Искаш да кажеш, че трябва да се откажем от това? Лефтрин я погледна намръщено. 

- Не, кап'. Казвам, че трябва да спунем някого в кофата, за да загребе с ръце. Трябва да ме оставиш да опитам. Аз съм най-малкият и най-лекият  член от екипажа. И имате нужда от някой с малко мускули на ръката си за частта от катеренето. Трябва да съм аз. Сър.

Татс сведе очи и до него Тимара мълчеше. Знаеше, че и двамата са съгласни с палубния помощник. Скели беше човекът за тази работа. В същото време тя потисна тръпка. Не можеше да си представи да довери живота си на едно въже, камо ли да се спусне толкова дълбоко в студена, лишена от светлина дупка в земята. Само мисълта за това ѝ прилошава. Работата може да се нуждае от ръце, но те няма да са нейни.

-Няма да поверя живота ти на едно въже. Кап'итан Лефтрин беше откровен.-Уменията ти по катеренето на такелажа няма да са ти от голяма полза, ако ръцете ви са изтръпнали от студ. Ако въжето се скъса, ще умреш от от докосване на среброто. Чу това от самия Меркор. Така. Това няма да се случи.

-Тогава искаш да кажеш, че се отказваме?  - Тя беше толкова изумена, че забрави „сър".

-Не се отказвам. Просто няма да го направим прави по твоя начин. Имаме много запазени вериги. На парчета. Не знам какво ги е натрошило на части, но каквото и да го е направило, е много по-силно от човек с чук. Снощи накарах Големия Ейдър да поработи върху някои, опитвайки се да видя дали може да отвори някои връзки и да ги сглоби отново. Няма късмет досега. Но след като го поправим, ако успеем да го направим достатъчно дълго, тогава може да се доверя, че ще отведе някого в тази дупка. Но не и ти.