Робин Хоб - хроники на Дъждовните земи 4/Драконовата кръв

Трета глава. Ловци и плячка - 2

-Това не е това, което ми обеща. Изискано облеченият мъж се насочи ядосано към мъжа, който държеше веригата, закопчана за оковите на китките на Селдън. Вятърът от водата дръпна тежкото наметало на богаташа и размърда оредялата му коса.

-Не мога да представя това на херцога. Мършав, кашлящ изрод! Ти ми обеща човек -дракон. Ти каза, че ще бъде кръстоска между на жена и дракон!  - Другият мъж го гледаше с бледосини очи, студени от ярост. Селдън тъпо отвърна на оценката му, опитвайки се да събуди собствения си интерес. Бяха го изтръгнали от сън, който приличаше повече на ступор, измъкнат от долната палуба нагоре по две стръмни стълби, през палубата на кораба и надолу върху раздробения док. Бяха му позволили да задържи мръсното си одеяло само защото го беше грабнал, докато го събуждаха, и никой не искаше да го докосне, за да го вземе. Той не ги винete. Знаеше, че вонr. Кожата му беше скована от солена пот, отдавна засъхнала. Косата му висеше по раменете на сплъстени кичури. Беше гладен, жаден и му бе студено. А сега го продаваха като мръсна, рошава маймуна, върната от горещите земи. Навсякъде около него по доковете се разтоварваше товар и се сключваха сделки. Усети миризмата на кафе отнякъде и в ушите му долетяха викове на калсидски. Нищо от това не се различаваше толкова от доковете в Бинград, когато влезе кораб. Имаше същото усещане за неотложност, когато товарът се вдигаше от палубата на доковете, за да бъде прехвърлен на колички към складовете. Или се продаваше, на място, на нетърпеливи купувачи.

Купувачът му не изглеждаше толкова нетърпелив. На лицето му се изписа недоволство. Все още бе стегнат, но годините бяха започнали да бележат плътта на костите му. Може би някога е бил воин, но мускулите му отдавна са отпуснали, а коремът му вече бе натежал от мазнини. На пръстите му имаше пръстени и масивна сребърна верижка около врата му. Може би някога тялото му е било силно; сега го носеше в богатството на облеклото си и с абсолютната си увереност, че никой не иска да го разочарова. Ясно е, че човекът, който му продава Селдcн, се съгласи с това. Той се прегърби, докато говореше, свеждаше глава и очи и почти молеше за одобрение.

-Такъв е! Той е истински човек-дракон, както обещах. Не получи ли това, което ти изпратих, пробата от плътта му? Сигурно сте виждали люспите върху него. Просто погледни! Мъжът се обърна и внезапно грабна одеялото, което беше единствената дреха на Селдън. Бурният вятър изрева весело и разби плътта на Селдън.