Робин Хоб - хроники на Дъждовните земи 4/Драконовата кръв

Четиринадесета глава. Цената на кръвта

Селдън рязко се събуди от ударите по вратата. Разтърсвайки се от бдителност, той се претърколи от дивана на пода и после, изненадано за себе си, се изправи на крака. Нямаше време да се чуди дали се оправя или страхът му надделява над слабостта на тялото му. Чу как ключът се върти в ключалката.

-Лейди Хасим, трябва да влезем по заповед на султана. Той желае човекът-дракон да бъде доведен веднага при него! Един мъж извика рязко, когато вратата се отвори. Самата дама излезе от спалнята си с незакопчана роба, метната набързо върху нощницата ѝ и с каменна ваза, балансирана над главата ѝ в двете й ръце. Устните ѝ казваха, че първо ще се бие и след това ще разбере защо. Селдън беше заспивал с факла на дивана до себе си. Неговото беше по-слабо оръжие от нейното, но той го стисна здраво, възнамерявайки този път да я защити до смърт. Двамата гвардейци отстъпиха назад при вида на яростта ѝ.

-Господарке съжаляваме, че ви безпокоим. Нашите заповеди са абсолютни. Трябва да доведем човека-дракон при херцога. Нуждата му е остра и не може да чака повече. При тези думи мозъкът на Селдън се замая и дървената пръчка падна от изнервената му ръка. Ето я смъртта, нахлула през вратата посред нощ.

-Не съм готов - каза той повече на себе си, отколкото на гвардейците.

-Той не е готов! -Хасим отказа да даде съгласието си. –Погледнете го. Той кашля и плюе жълта слуз. Има температура и пикнята му е с цвета на стар чай. Той е слаб като стар кон и трепери, когато се опитва да се изправи. Ще занесеш ли това на султана? Колкото и да е болен, ще заведете ли това болно същество в негово присъствие? Горко ви, когато доведете неговата неговата смърт!

По-младият от двамата гвардейци пребледня при думите ѝ, но прошареният по-стар гвардеец само поклати глава. Изглеждаше изтощен, сякаш сънят отдавна го бе напуснал.

-Госпожо, добре знаете, че сме мъртви, ако се върнем без него. Неподчинението на заповедта на султана само ще гарантира, че ще бъдем измъчвани до смърт заедно със семействата си. Отдръпнете се, господарке Хасим. Нямам желание да се държа грубо с вас, но сега ще взема човека-дракон.

С ваза в ръка тя застана смело между него и похитителите му. Тя стъпи на краката си Селдън знаеше, че ще се бие с тях. Той се олюля в колеблив кръг около нея и в ръцете им, преди тя да осъзнае за какво става дума.