Робин Хоб - хроники на Дъждовните земи 4/Драконовата кръв

Четвърта глава. Дракони - 2

Те забелязаха първия дракон, когато Лефтрин разбра, че са още на поне три дни от Келсингра. Корабът го беше предупредил за това, но не по някакъв явен начин, а като внезапна тръпка, която премина по гръбнака на Лефтрин и завърши с боцкане по скалпа му. Беше се почесал по главата, обърнал очи към небето, за да види дали Смолист го предупреждава за приближаващ шквал, и вместо това бе видял малка частица сапфир, носеща се на фона на сивата облачна покривка. Изчезна и за момент той си помисли, че е илюзия. След това се появи отново, първо като бледосин опал, който му намигаше през мъглата от облак, а след това внезапно като искрящо синьо...

-Дракон!-извика той, като стресна всички, като посочи към небето. Хенеси изведнъж се озова до него. Всички знаеха, че той е най-зоркият от екипажа и той го доказа, когато заяви:

-Това е Синтара! Виждате ли златисто-бялата украса на крилете ѝ? Тя се научила да лети!

- Късметлия съм, даже че мога да разбера, че е дракон - измърмори добродушно Лефтрин. Не можа да сдържи усмивката от лицето си. Така. Сега драконите летяха или поне един от тях летеше. Възторгът, който изпита, го изненада; беше горд като баща, наблюдаващ първите стъпки на дете.

- Чудя се дали и другите летят. - Хенеси нямаше възможност да отговори.

-Можете ли да ѝ се обадите? Да ѝ сигнализираме, че имаме нужда от нея? - Рейн изкрещя въпроса, докато се спускаше по палубата към страната на Лефтрин. Ужасна надежда озаряваше лицето му.

-Не. - Лефтрин не му предложи лъжи.

-И дори да можехме, няма място по този участък, където тя да кацне. Все пак се радвам да я видя, Рейн. Вземи го присърце. Сега сме само на няколко дни от Келсингра. Скоро, много скоро ще бъдем там, където има дракони и може би ще успеем да получим помощта, от която вашето момче се нуждае

-Сигурен ли си, че Смолист не може да върви по-бързо? - Това беше още един познат въпрос и колкото и да съчувстваше на капитанът на младия мъж, му беше писнало да отговаря.

- Корабът взима присърце всичко това. И дава максимума от себе си. Никой от нас не може да иска от него повече от това. -Рейн изглеждаше така, сякаш можеше да каже още, но беше прекъснат от слаби викове отдолу по реката. И двамата мъже се обърнаха и погледнаха назад. Корабът от Бинград все още ги преследваше. Техният наблюдател току-що беше забелязал дракона, вероятно след като се чудеше какво сочи и вика екипажът на Смолист. Лефтрин въздъхна. Омръзна му да гледа „непотопяемия" кораб от кърмата си. От време на време Смолист ги беше изпреварвал, като пътуваше през нощта; но през нощта калсидският кораб ги настигаше ден-два по-късно. Скоростта, която тесният съд можеше да поддържа, беше невероятна. Лефтрин подозираше, че екипажът рискува живота си, като гребе ден и нощ, за да бъде в крак с него. Някой наистина им беше платил много добре. Или може би са били търсачи на съкровища, мечтаещи да направят състояние. Това би обяснило техните неуморни усилия. С цялото си сърце пожела да се откажат и да се върнат. Сега, след като бяха видели дракон в полет, това беше напразна надежда.