Робин Хоб - хроники на Дъждовните земи 4/Драконовата кръв

Първа глава. Прекратяване на живот

На заранта тя отвори очи въпреки нежаланието си. С голяма неохота тя вдигна глава и огледа единичната стая. Малката стаичса беше студена. Огънят беше угаснал от часове и студът и влагата на необичайно прохладната пролет бяха нахлули безмилостно, докато тя се сгушваше под износените си одеяла, чакайки животът ѝ да си отиде. Той не беше.

Животът се беше забавил, за да я причака отново със студ и влага, разочарование и самота. Тя стисна тънките си корици на гърдите си, докато очите ѝ се плъзгаха по подредените и подредени хартии и пергаменти, които я занимаваха през последната седмица. Ето го. Работата на живота на Алис Финбок, всичко на едно място.

Преводи на древни документи, нейни собствени спекулации, щателни копия на стари документи, изписани с черно мастило с най-добрите й предположения за липсващите думи, написани с червено. Лишена от всяка значима цел в собствения си живот, тя се беше оттеглила в древните дни и се гордееше с научните си познания за тях. Тя знаеше как Древните някога са живели и са общували с дракони. Тя знаеше имената на Древните и драконите от древността, знаеше навиците им; тя знаеше толкова много за едно минало, което вече нямаше никакво значение.

Древните и драконите се бяха завърнали в света. Тя беше свидетел на това чудо. И те щяха да си върнат древния град Келсингра и да живеят там. Всички тайни, които се бе опитвала да измъкне от стари свитъци и изгниващи гоблени, сега не означаваха нищо. След като новите Древни спечелят своя град, те ще трябва само да докоснат паметния камък там, за да открият цялата си история за себе си. Всички тайни, които бе мечтала да открие, всички пъзели, които копнееше да разреши, сега бяха завършени и не от нея. Тя беше без значение.

Изненада се, когато внезапно хвърли одеялата на една страна и се изправи. Студът я обви мигновено. Тя пристъпи към куфарите с дрехите си, големите пътни куфари, които бе опаковала с такава надежда в дните преди да напусне Бинград. Бяха пълни, когато тя започна пътуването си, пълни с разумни дрехи, подходящи за дама авантюристка. Силно тъкани памучни блузи с минимум дантела, разкрачени поли за туризъм, шапки с воали за предпазване от насекоми и слънце, здрави кожени ботуши... само спомени останаха от тях сега.

Тъканите бяха омекнали от трудностите на пътуването Ботушите ѝ бяха ожулени и течаха, връзките сега бяха поредица от възли. Прането на дрехи в киселите води на реката беше единственият й избор, но шевовете бяха отслабнали и подгъвите бяха протрити. Тя нарисува набор от своите износени дрехи, без да мисли как ще изглеждат. Така или иначе никой нямаше да я погледне. Беше приключила завинаги с тревогите за това как изглежда или какво мислят хората за нея.