Но ние стигнахме толкова далеч! – протестира Малта протестира. -Трябва да има нещо, което можете да направите! Моля ви! - Златният дракон още веднъж сведе муцуната си и си пое дъх, когато почти докосна детето й с носа си. Главата на дракона беше толкова голяма, че тя можеше да види само едно от очите му в момент, когато беше толкова близо. Черното око сякаш се завъртя, докато той бавно го затваряше и после го отваряше отново. Вятърът откъм реката се надигна с порив и профуча покрай тях. И Малта чакаше с болезнена надежда в гърдите си. Няколко дракони се бяха събрали в баните късно снощи.
Алис я беше предупредила, че няма да проявяват търпение към въпросите си, когато са летаргични. И така, Малта беше станала призори и чакаше на Площада на драконите, знаейки, че трябва да я подминат, преди да могат да се издигнат в небето на лов. Те бяха гладни. Един след друг тя ги беше накарала да помогнат на бебето ѝ. Няколко просто я бяха подминали, сякаш беше луда просякиня. Други бяха спрели, за да подушат бебето.
-Той мирише на Тинтаглия - беше ѝ казала зелена кралица дракон, а висок кобалтов дракон беше казал:
-Да, той е белязан от Тинтаглия! преди да премине. Една след друга тя ги спираше, понякога с помощта на пазителите им. Гладът пламна в тях и тя споделяше безмилостния им апетит, когато говореше с тях. Сега остана само един. Неговата стройна, златокоса пазителка стоеше с ръка на планинското му рамо, сякаш докосването й можеше да го удържи. Гладът пламна в него, но привързаността към малкото създание до него го смекчи. Малта почувства как нетърпението кипи в дракона, но отчаянието кипи в собственото й сърце. Тя протегна ръка за учтивост, прегледа всичко, което знаеше за драконите, и се отпусна в нисък реверанс.
-Моля те, о, Славни. Моля те, горд владетелю на Трите царства. Моля, помогни ми да разбера.
Златният Меркор дръпна глава назад и я погледна още веднъж. Той беше почти търпелив, докато повтаряше това, което вече ѝ бе казал.
-Никой тук не е достатъчно свързан с Тинтаглия, за да изпълни това, което искаш. Нейните белези са върху теб и върху твоята половинка. Тя ви направи Древни, каквито сте. Вашето дете е наследило от вас отличителните черти на дракона, който ви е създал. За да оцелее той, тази , която е оставила белезите си върху вас, трябва да ги промени, за да може да расте. - Той изсумтя и миришещият му дъх на мърша миришеше на Малта на смърт и отчаяние. Може би се е опитал да бъде нежен, когато е казал:
BẠN ĐANG ĐỌC
Робин Хоб - хроники на Дъждовните земи 4/Драконовата кръв
Viễn tưởngТова е завършекът на блестящата четирилогия на Робин Хоб "Rain Wild Cronikles " Тимара, Татс, приятелите им и драконите са открили Келсингра, но ще успеят ли да се доберат до него? Какво ще се случи на Грефт по време на пътуването му към Келсингра? ...
