Робин Хоб - хроники на Дъждовните земи 4/Драконовата кръв

Седма глава. Жителите на градът

Преместването в града се оказа по-голямо предизвикателство за пазителите, отколкото за драконите, помисли си Тимара. Келсингра беше град, построен за дракони. Широките улици, огромните фонтани, мащабът на обществените сгради - всичко това показваше, че там са живели дракони. Входовете бяха високи и широки, стъпалата бяха настроени като стъпало на дракон и всяко измерение на всяка стая правеше хората джуджета до незначителност. За пазителите, които са израснали в малките къщички на дърветата на Трехог и Касарик, разликите бяха зашеметяващи.

-Не ми се струва, че съм вътре - беше отбелязал Харикин първия път, когато влезе в драконовите бани. Всички пазители се бяха събрали заедно, гледайки учудено нагоре към огромните фрески на тавана далече отгоре.

Силви, Тимара, Алум и Бокстер се бяха хванали за ръце и се опитаха да измерят диаметъра на един от носещите стълбове. Първата нощ, която всички пазачи бяха прекарали в града заедно, те бяха спали на група в ъгъла на огромна стая, сякаш сградата беше нов вид пустиня, в която трябваше да се скупчат заедно срещу непознати опасности. За драконите беше различно. Бяха просперирали, откакто получиха достъп до толкова топлина, колкото искаха. След като се накиснаха във ваните, те продължиха да си припомнят и посещават други места в града, които бяха създадени за удоволствието на техния вид. На билото на един от хълмовете имаше структура, в която участъци от каменна стена се редуваха със стъкло под куполообразен покрив. Таванът също представляваше странна мозайка от стъкло и камък, докато излъчващият топлина под съдържаше плитки ями пясък с различна степен на грубост. Сградата би била неразбираема за нея преди няколко години. Сега тя разбра с един поглед, че това е място за дракони, които да се проснат върху нагорещен пясък, докато наблюдават живота на града под тях или бавното въртене на звездите през нощта. Беше го видяла за първи път, когато Синтара я извика там преди няколко дни, за голяма изненада на Тимара, и ѝ нареди да потърси из шкафовете и рафтовете, за да види дали инструментите за подстригване на дракони са останали на старите си места за съхранение.

Докато тя гледаше, Синтара се беше овъргаляла в пясъка, почти заровен в горещите частици. Беше се появила блестяща като разтопен син метал, току-що излязъл от пещ. Времето беше превърнало повечето от инструментите за подстригване в ръжда и прах, но няколко бяха останали непокътнати. Имаше малки инструменти с метални влакна от нещо, което ръждата не беше изяла, и четки като четки за търкане, но с дръжки, изработени от камък и метални влакна, разположени на групи. Имаше метални стъргали с отдавна изчезнали дървени дръжки, стъклени колби със сгъстен остатък от масло на дъното и блестящ черен калъф, който съдържаше набор от черни метални игли и други предмети, които тя не разбираше. СпециАлисирани инструменти за подстригване на дракони, предположи тя и се запита дали един ден всички тънкости на това изгубено умение ще бъдат припомнени. С по-малките четки Тимара беше изпълнила деликатното оформяне около очите, ноздрите и дупките на ушите на Синтара, изтърквайки остатъците от разхвърляна храна.