Робин Хоб - хроники на Дъждовните земи 4/Драконовата кръв

Осма глава. Градът на древните

-Алис! Алис, вътре ли си? Алис бавно се изправи. Беше се прегърбила над маса, инкрустирана с много подробни илюстрации на анатомията на дракона. Сега осъзна, че от известно време е чувала викове в далечината, но ги е блокирала от ума си, приемайки, че са само спомените от града, които се опитват да я нахлуят. Най-често градският шепот разсейваше вниманието. Днес, чистейки и изучавайки диаграмите, шепотът беше информативен. Тя се молеше никога да не й трябва да научи как да извади счупен зъб от челюстта на дракон, но все пак ценеше знанието.

- Тук съм-извика тя, чудейки се кой се нуждае от нея сега и за какво. Прекъсванията като че ли винаги идваха, когато беше в най-интересната част от нещо, и за какво? За да може да идентифицира част от печка или нещо, което някой е намерил. По-рано през седмицата беше Рапскал с наръч много големи катарами, украсени с искрящи камъни.

-Знам, че това е важно -  беше казал той без предисловие. -Знам, че знам какви са, но когато посегна към спомена, той се изплъзва. Това не е нещо, с което се занимавах пряко, но знам, че някой го е направил вместо мен и беше важно за мен и моя дракон. - Беше си поел дъх и добави тъжно:

-Намерих ги в купчина развалини зад къщата ми. Нещо лошо се e случи там, Алис. Знам го. - Тя го погледна безстрастно. Той никога нямаше да бъде любимият ѝ човек, но изглеждаше безумно да не осъзнава колко опустошителни бяха коментарите му за нея. Той беше този, който беше посочил, че тя не е Древна и никога няма да бъде. Той беше този, който й беше казал, че няма думата какво правят с града, че градът принадлежи на новите Древни, а не на нея. Колкото и верни да бяха тези твърдения, те все пак я бяха опустошили и преобърнали живота й. Трябваше да промени представата си за себе си из основи. В крайна сметка тя знаеше, че е било добре за нея. Това не означаваше, че й беше приятно да й напомнят за това.

- Никога не си докосвал нито едно от тези преди днес-посочи му тя.

-Но може да си взели проба от спомените на някой, който го е направил. -Всички знаеха колко обсебен става Рапскал от спомените на своето „друго" аз. Тя взе една от катарамите от него и я завъртя бавно в ръцете си.

-Това е от сбруя на дракон. Не за бойни доспехи, а за шоу. Може би като част от парад на победата или друг празник...

-Бойни сбруи?-беше я прекъснал той. -Бойна сбруя? Да! Да, това е, това ми напомни. Но... но...