Девета глава. Плаващи ладии

10 0 0
                                    


Гест беше хванат в капан, в живота на някой друг. Това не беше съществуването на наследник  на търговец от Бинград ! Никога не беше живял в такива мизерни условия, камо ли да пътува в тях. Беше изгубил бройката на дните, в които е бил затворен под палубата. Той все още носеше същите дрехи, които носеше, когато калсидецът го беше отвлякъл. Сега те бяха прилепнали към него,  вследствие на неговата "диета" и тежък труд. Знаеше, че смърди, но единствената му възможност да се измие беше студената речна вода, а  и  той знаеше опасностите от използването ѝ.

Задачите, които калсидецът му възлагаше, го караха да излиза на палубата при лошо време толкова често, колкото и да стои в каютата. Ръцете и лицето му бяха напукани и го боляха от излагането на дъжд, студ и слънце; дрехите му бяха избелели и парцаливи. Не можеше да си спомни кога за последно краката му бяха сухи. Започваше да развива рани под пръстите на краката си, а зачервената от вятъра кожа на лицето и ръцете му пареше постоянно. Все още имаше кошмари за изхвърлянето на тялото на Рединг. Измъкването на тялото на Синад Арих по тесните пътеки в мрака и дъжда и накрая бутването му през ръба беше отвратителна и неприятна работа. Бяха чули падащото му тяло да се блъска в клоните, но не се чу последен звук. Това беше накарало Хестда му се пригади, но бледнееше в сравнение с окончателната му раздяла с Рединг.

Калсидецът го беше накарал да носи тялото на Рединг и те бяха изминали доста голямо разстояние, като винаги избираха пътеките по дърветата, които изглеждаха най-малко използвани. В крайна сметка те балансираха покрай местат, където изобщо нямаше осигурителни въжета. Тялото на Рединг беше преметнато през раменете на Хест, сякаш беше ловец, носещ вкъщи елен. Познатият аромат на помадата на Рединг се смеси с миризмата на кръвта, която се стичаше по врата на Хест. С всяка стъпка отпуснатият му товар ставаше все по-тежък и по-ужасяващ. И все пак нямаше друг избор, освен да се заклати пред мъжа, с нож опрян в гърба. Той подозираше, че ако беше паднал, докато носеше тялото, мъжът не би сметнал, че това е без значение.

Калсидецът най- накрая беше избрал място, където стесняващият се клон на тяхното дърво пресича клони с друг. Хестбеше подпрял Рединг там и го беше оставил на чистачите да го намерят.

-Мравки и разни буболечки ще го оглозгат до кости само за няколко дни - каза калсидецът .

Робин Хоб - хроники на Дъждовните земи 4/Драконовата кръвOnde histórias criam vida. Descubra agora