Робин Хоб - хроники на Дъждовните земи 4/Драконовата кръв

Писмо 22

Ден 10-ти от Зелената луна, Година 7-ми от Независимия алианс на търговците  от Бинград и Трехог от Селдън Вестрит, менестрел на Тинтаглия в Келсингра до Кефрия и Роника Вестрит, търговците на Бинград

Скъпа майко и бабо, пиша този малък свитък, за да го отнеса на "Смолист "в Трехог и оттам изпратен от Ерикк Дънроу до Бинград. Ще последва много по-дълъг разказ за моите премеждия, в свитък, твърде тежък, за да го понесе всеки гълъб. Ще помоля Алис да го предаде на Алтея, за да ти го донесе у дома. Засега следва най-важното. Бях предаден от другарите си. Държаха ме в плен и накрая ме третираха като роб в Калсида. Но аз съм жив и отново съм в несравнимата компания на великолепната кралица Тинтаглия, на която дължа живота си и възстановяването на здравето си.

Не искам да навлизам в големи подробности за изпитанията, които съм преживял, особено не и на този малък лист хартия. Сега ще кажа само това: уверявам ви, възстановявам се и то сред добри хора. Несъмнено ще чуете много странни слухове за ролята ми в падането на Калсида и приятелството ми с херцогиня Хасим. Ще кажа само, че истината несъмнено е по-странна от всяка клюка, която можете да чуете, и истината е това, което ще получите от мен, когато свитъкът пристигне. Майко, питаш ме кога ще се прибера да остана. Моля те, не приемай тези думи погрешно. Аз съм у дома. В Келсингра, сред другите Древни и близо до драконите, се чувствам по-спокоен и по-сигурен, отколкото съм се чувствал от много месеци. Сестра ми Малта е тук, както и Рейн, когото чувствам като брат от толкова много години, а и толкова много други Древни!

Красотата на страната тук се лекува от само себе си и аз имам достъп до хиляди записи на Древни менестрели-дракони, които са си отишли преди мен. Почти ме е срам да си помисля, че съм се смятал за менестрел, след като чух за себе си поетите от древността! И има традиционни песни, които трябва да науча, песни за посрещане на дракони, за празнуване на първия полет на излюпено дете, песни за благодарност на драконите, че споделят присъствието си с нас. Мисля, че ще ми отнеме десетина години, преди отново да заявя, че съм компетентен певец!

Това не означава, че не желая да те видя. Когато здравето ми позволи, ще дойда на гости. И се надявам, че след време ти и баба ще имате желание да предприемете пътуването, за да ме видите тук. Ще да ти покажа моя град и да те запозная с пазителите и другите дракони. Особено приятелят на Тинтаглия, Кало. Такъв красив дракон и толкова силен! Радвам се да я видя с него, както съм сигурен, че ти си се радвала да видите Малта да се споразумее с Рейн. Засега това писмо да е достатъчно, защото вече съм уморен да пиша повече. Моля, бъдете търпеливи. По-подробна сметка скоро ще бъде във вашите ръце.

Както винаги, вашият Селдън