-Качвай се тук. Сега. -Калсидецът излая заповедта, сякаш по своя идея Гест бе останалпод палубата, след като слънцето изгря. Беше се събудил от тежкия си сън веднага след отварянето на шкафчето. Тъй като му бе студено, се бе свил на кълбо. Сега му беше трудно да се движи бързо. Гест все още мигаше на светлината, когато излезе на палубата. Рано заран, прецени той, и - слава на Са - в момента не валеше. Той се огледа припряно, опитвайки се бързо да прецени ситуацията. Ладията а се движеше бавно нагоре по реката, а гребците бяха на греблата. Другата непотопяема ладия ги следваше. Той се взря в другия кораб за момент, чудейки се дали го последваха по принуда или сега бяха съюзници. Калсидецът нямаше търпение за любопитството му.
- Не там! - Той сложи белезници на Гест, после посочи пред тях и челюстта на Гест увисна при това, което видя. Пред тях се виждаше ниска тревиста кал, стърчаща в реката. Сред бързината драконът се беше свил като огромна синя котка, заспал и блещукащ на бледата следобедна светлина. Калсидецът говореше тихо.
-Ще го убием. Но ние трябва да знаем всичко, което ти знаеш за драконите. Има ли уязвимо място? Ако се събуди, преди да успеем да убием бързо, как ще отговори на нашата атака?
Гест поклати глава.
Не знам. Никога не съм се опитвал да убия дракон! Виж размера на това животно. Трябва да си луд, за да го атакуваш!
Убиецът го погледна опасно и Гест преосмисли подхода си. Какво знаеше той? Само това, което беше чул. Той прочисти гърлото си и заговори по-спокойно.
-Когато калсидците нахлуха в Бинград, един дракон ни помогна да се преборим с тях. Син, като този, но много по-малък. Тя можеше да плюе киселина, понякога като мъгла, която валеше върху редиците от мъже, а понякога като спрей, насочен към един мъж. Тя също използвала крилете и опашката си, за да удари корабите и воините. Тя също имаше крака с нокти. Но това, което ви казвам е това, което ми казаха. Всъщност никога не съм я виждал да се бие. Не бях в тази част на града.
Всъщност той изобщо не беше в Бинград през тези седмици, а беше избягал с майка си във вилата им на село. Мародерите никога не са прониквали толкова навътре
-Безполезен! Калсидецът го отпрати, като се обърна, за да говори с друг от групата си. Те разговаряха на калсидсски и или не знаеха, че Хестговори свободно този език, или не им пукаше, ако той ги чуе.
أنت تقرأ
Робин Хоб - хроники на Дъждовните земи 4/Драконовата кръв
خيال (فانتازيا)Това е завършекът на блестящата четирилогия на Робин Хоб "Rain Wild Cronikles " Тимара, Татс, приятелите им и драконите са открили Келсингра, но ще успеят ли да се доберат до него? Какво ще се случи на Грефт по време на пътуването му към Келсингра? ...
