Робин Хоб - хроники на Дъждовните земи 4/Драконовата кръв

Двадесета глава. Драконови решения

Тимара се почувства странно срамежлива, докато ги изваждаше от торбичката, където ги беше съхранявала.

-Наистина не ми отиват. Ноктите ми стърчат твърде надалеч. През деня ръкавиците бяха зелени. По тях не остана и следа от Среброто.

-Те са много еластични и мисля, че може би са направени специално за нея. Амаринда.

-Откъде ли са вземали драконовата кожа?-учуди се Харикин на глас. Тимара безмълвно поклати глава. Татс рискува да отгатне.

-Може би щеше да е специален подарък от умиращ дракон. Или може би от дракон, който е имал задължението да погълне мъртъв дракон. Не знам. Може би отговорът ще бъде открит в някой от паметните камъни един ден.

По-мрачна мисъл хрумна на Тимара.

-Или може да е взета от паднал враг. Дракон, който е дошъл и се опита да нападне кладенеца и бил победен.

-Провери ли  в колоните за спомените на Амаринда?-попита я Карсън. Тя откри, че се изчервява.

- Не. Не открих нищо за обработка на сребро в нейните стълбове. - Тези, които бяха останали, бяха събрани около Сребърния кладенец, бивши роби, както и пазители. Робите все още поддържаха собствената си компания, но започваха да се интересуват от ежедневните задачи на пазители. Карсън се опитваше да им внуши, че ако искат да споделят храната на пазачите, трябва да споделят и работата. Тимара не беше напълно сигурна, че разбират това. Но всички бяха започнали да изглеждат по-малко изтощени и уплашени. Когато бяха помолени да помогнат, те го направиха, но досега никой от тях не беше се записал за доброволец. Бяха обсъждали дали да пазят среброто и ръкавиците в тайна от тях, но накрая решиха да не се тревожат за това. На кого биха могли да разкажат тайните на Келсингра?

- Ако знаехме какви всъщност са тайните - бе добавил мрачно Карсън. В отсъствието на драконите Карсън беше заявил, че трябва да измислят ефективна запушалка за резервоара на Среброто. Двамата с Харикин бяха търсили из хълмовете съборени дървета и имаха щастието да намерят ствола на голям дъб. Всички се бяха трудили, за да изрежат и оформят дървените плочи, които бяха оформили в кап'ак на кладенеца. Беше груба, съвсем малко повече от правоъгълник от дърво, който пасваше на устието на кладенеца. Вероятно можеше да предпази някого от падане в кладенеца, но нямаше да направи нищо повече от това. Карсън се надяваше, че Тимара може да успее да го оформи в надеждно прилепнала тапа. Кофа със сребро, извадена от кладенеца, чакаше на паветата пред нея.