Робин Хоб - хроники на Дъждовните земи 4/Драконовата кръв

Пета глава. Да извършиш скок

Прекарването на драконите от крайречната поляна до моста отне много повече време и усилия, отколкото някой очакваше. Седрик стоеше до Карсън и гледаше как последният от големите дракони се спускаше по стръмния склон към стария път под тях. Бе ерозирали корито в стръмния бряг, предизвиквайки свличания от кал, скали, пръст и клони, които сега се пръскаха във ветрило по стария път долу. Тиндър си тръгна последен. Когато стигна до пътната настилка, лавандуловият дракон на Нортел беше мръснокафяв от раменете му надолу. Останаха само двата по-малки дракона, Релпда и Спит.

- Гнусна студена мокра кал- оплака се Релпда. - Опитах се да те накарам да тръгнеш първа, преди другите да разхлабят наклона - напомни й Седрик.

-Не ми харесва. Не ми харесва. Твърде стръмно е.

-Ще си добре. Ще се плъзнеш надолу и ще си на дъното - опита се да я успокои Седрик.

- Ще се изтърколиш като камък и ще имаш късмет да не си счупиш и двете крила - злобно предположи Спит. Сребристосивите му очи бяха обагрени в червено, докато се въртяха бавно. Той изглежда се наслаждаваше на страданието, което предизвикваше в Релпда. Седрик искаше да го удари с нещо голямо. Той задуши мисълта, преди Релпда или Спит да успеят да реагират на нея, и се опита да облече мислите и гласа си със спокойствие.

-Релпда, чуй ме. Не бих те помолил да направиш нещо, което смятам, че ще те нарани. Трябва да слезем оттук и има само един начин. Трябва да се плъзнем надолу по хълма и тогава можем да се присъединим към другите дракони на моста.

И щом си там, той ще поиска да скочиш от моста във водата и да се удавиш. -Спит звучеше абсолютно ентусиазиран от идеята.

- Драконе - предупреди го строго Карсън, но малкияг сребърен не се разкайваше.

Моят пазител също иска да се удавя, довери той на Релпда. - Тогава няма да му се налага да ловува толкова често, за да ме храни. Ще има повече време да се бори в леглото с твоя пазител.

Карсън не отговори с думи. Той просто се хвърли внезапно напред, а рамото му се удари в хълбока на дракона с цялата сила на тежестта му зад него. Спит се беше мотал твърде близо до ръба, надничайки с неодобрение към дългия, стръмен пад. Малкият сребърен дракон дращеше диво, за да си върне хватката на хълма, но успя само да разрохка още пръст. Той размаха опашката си, събаряйки краката на Карсън изпод себе си, а след това внезапно и двамата се плъзнаха надолу по хълма, рибешки опашки в калния улей, като Карсън се хвърли и хвана горната част на крилото на Спит. Драконът тръбеше диво, докато вървяха, но едва когато Карсън добави собствен вик, Седрик осъзна, че никой от тях не е наистина разстроен от рязкото спускане.