Робин Хоб - хроники на Дъждовните земи 4/Драконовата кръв

Епилог. Поколение

Тинтаглия се събуди. Тя вдигна глава и погледна към слънцето. След това тя се надигна, протегна и стегна крилата си. Отново я изпълни същото безпокойство, което я измъчваше през последните десет дни. То ставаше все по-силно, когато слънцето се издигаше по-високо. Беше избрала да спи високо на скалист хребет на скалите зад Келсингра след сутрешното си убийство. Беше почувствала неотложност, когато се събуди за първи път, но й отхвърли като просто глад. Но сега, нахранена, отпочинала и будна, спомените за наследството се вълнуваха в нея.

Тя изучаваше позицията на слънцето в небето. Тя го подуши в махането на крилете му от вятъра. Тя се обърна, за да види Кало, който бавно кръжеше надолу, за да слезе до нея. Синьо-черният дракон беше пораснал, откакто го бе срещнала за първи път, и щеше да продължи да расте през всичките дни на живота му.

Той направи две крачки към нея и протегна врата си, подушвайки въздуха около нея.

Днес. Той предложи думата и я зачака.

Днес - потвърди тя. Беше време. Айсфир профуча покрай тях. Знаеше, че не трябва да се опитва да кацне близо до нея. Кало беше надделял над него в няколко кървави битки. Но старият дракон беше в правата си и го знаеше.

-Днес! -той изтръби думата, докато ги засенчваше за кратко. Надолу от тях тя видя други дракони да вдигат глави от мястото, където са дремели на скалистите скали. Далеч под тях, в града, тя знаеше, че пазитетлите щяха да спират в идването и излизането си, спирайки живота си в мравуняка, за да се взират в почуда. Кало се втренчи в нея, очите му се въртяха собственически. Кой лети с теб?-попита той.

Какъв дракон иска това от кралица? Айсфир му се подигра, докато той профуча покрай него отново.

Аз съм баща на това първо поколение. За мен е това, което е мое. Пътувам с нея до плажовете за гнездене, за да наблюдавам изкопаването на гнездото и да пазя другите на разстояние. Нямаш ли спомени за това и за правилния начин на правене на нещата?

Тинтаглия се замисли. Тя погледна дрипавия черен дракон, който профуча още веднъж. Кало се беше протегнал високо и отчасти разтвори крилата си. Имам спомени - отвърна той навъсено. Имам спомени от времето, когато на острова имаше дузина кралици и дракони, които се биеха за най-добрите места за гнездене. Тези дни отминаха. Започваме ново време. Може би ще започнем с нови начини.