Робин Хоб - хроники на Дъждовните земи 4/Драконовата кръв

Шестнадесета глава.Очаквания

-Иска ми се да можем да проведем тази дискусия някъде на топло и да поговорим за нея спокойно - тихо каза Алис. Лефтрин я бе прегърнал с ръка, наметалото му я обгръщаше, . Знаеше, че на  тялото ѝ не е студено, но надигащият се студ, който усещаше в себе си, я караше да се чувства зле. Все още беше уморена от времето си в камъните; дори докато Лефтрин я държеше, тя усещаше примамката им да я дърпат като малки деца, молещи за вниманието й. Твърде много се случваше за твърде бързо време. Чувстваше се засрамена от мизерията и несигурността в очите на пленниците, а презрителното примирение на слабите, покрити с белези роби я изпълваше с ужас. Само по себе си, това би било достатъчно лошо, но пазителите се караха, сякаш все още бяха младежите, каквито бяха, когато напуснаха Трехог. Кейс, Бокстер и Герда бяха "за" това да се остави драконите да правят каквото си искат с всички пленници. Те бяха едната крайност.

Всички останали бяха възприели различни мнения за това каква съдба заслужават робите, джамайлийските търговци, калсидските ловци на дракони и останалите. Рапскал донякъде се беше успокоил. Предишното му войнствено отношение беше напълно в противоречие с всичко, което Алис знаеше за младия пазител. Отношението на Тимара към трансформацията на Рапскал отразяваше нейното собствено. Сега тя и Татс го заобикаляха, Татс с ръка през рамото му, а Тимара стисналла ръката му, сякаш физическото им докосване можеше да го задържи в този свят и време. Може би би могло.

Тя знаеше, че сега се е унесла дълбоко. Алис  съжаляваше за престоя си сред камъните на паметта, въпреки че знаеше, че е било необходимо и че един ден ще го опита отново. Знанието, което търсеше, беше твърде важно за всички тях. Тя стисна по-здраво Лефтрин и се положи усилие да задържи мислите си в този свят и време. Тя отмести поглед и очите ѝ срещнаха тези на Карсън. Той бавно поклати глава към нея, отразявайки ужаса ѝ. Беше пристигнал късно на сцената, връщайки се от лов с Дейви.

Тя знаеше от Лефтрин, че напоследък той отделя повече време на приемния си племенник. Напоследък Дейви и Лектър често се караха и Карсън беше откровен и с двамата, като им каза, че смята, че се избрали заради увлечение, а не въз основа на истинско привличане. Тя не смяташе, че неговото прямо изложение на ситуацията е било много полезно за двамата, дори ако тя тайно беше съгласна с него. Карсън повиши глас в вик, който заглуши половин дузина гневни и притеснени спорове сред пазачите и успокои тревожните викове на затворниците.