Робин Хоб - хроники на Дъждовните земи 4/Драконовата кръв

Седемнадесета глава.Кладенецът

Моля те. не мога да  заспя. Разходи се с мен. Моля те. - Тимара примигна очи. Погледът на Рапскал беше бледосин в слабо осветената стая. В едно легло в другия край на стаята Татс тихо похъркваше. Без да говорят за това, тя и Татс бяха решили, че няма да оставят Рапскал сам. Не и довечера. Татс беше завзел една от по-големите стаи в общежитието над драконовите бани, едната с няколко легла в нея.

Карсън им даде идея за това. Някои от другите пазители бяха теглили жребий за охрана на своите „гости". Бяха затворени през нощта в трапезарията. Бяха им позволили да се изкъпят и им бяха дали постелки и повечето от тях изглежда бяха приели съдбата си. Няколко се оплакаха, а един джамайлски търговец се вайкаше и злословеше, че са го третирали като „престъпник и го принуждават да лежи до „мръсотията"".

Карсън беше  поел първата стража, а Седрик беше останал с него, с Релпда, за да им прави компания. Лично тя се съмняваше, че някой от техните „гости" ще се опита да си тръгне през дракон, хъркащ през входа. Тя и Татс бяха откарали Рапскал до една от незаетите стаи за спане. Колкото и да бяха уморени, имаше много за обсъждане. Бяха седели там и слушаха как Рапскал разказва историята си за атаката на дракона срещу корабите. Колкото по-дълго говореше, толкова по-малко приличаше на Телатор и толкова повече на старото си аз. Рапскал винаги е бил бърборк, винаги този, който можеше да продължи безкрайно по всякакви теми. Татс беше задрямал преди нея. Беше го слушала да разказва историята си, слушаше го да се хвали колко смела е бил Хиби и колко великолепни са изглеждали драконите в полет. Тя напразно го беше чакала да каже, че е ужасен от това колко мъже са загинали. Старият Рапскал щеше да го направи. Вместо това той просто изглеждаше, че го приемаше като начина, по който протича една битка. Когато тя го спомена, той я попита недоверчиво:

-Бихте ли предпочели повече дракони да умрат? Бедната Тинтаглия лежи на площада на драконите! До сутринта всичко, което ще остане от нея, са нейните спомени и нейната плът. Яйцата в нея, които трябваше да се превърнат в змии, нашето следващо поколение дракони, умират с нея тази вечер! Мислила ли си за това, Тимара? Гледа и се чудя как бих се почувствал, ако моят Хиби лежеше там. Ами ако беше Синтара?

-Синтара-каза тя тихо и се зачуди как ще се почувства. Искра на гняв в сърцето ѝ я изненада. В далечен ъгъл на съзнанието й нейният дракон говореше тихо. Ще бъдеш съсипана. И бясна.