Тъмнината между нас

1 - част 2

Хоуп

Забих поглед в готварската книга на баба, моята библия за успешни рецепти. Страниците бяха омекнали от години употреба, а мирисът на стара хартия и ванилия ме пренесе някъде далеч, докато чаках Евър да се появи. Беше по-малката сестра на Пипа и човекът, с когото споделях почти всичко през последните десет години. След като Пипа получи предложение за работа от една правна кантора в Сиатъл, ми остана само тя. Беше на двадесет и шест, две години по-малка от мен и обичаше да прави шантави неща с косите на хората - екстравагантни, почти невъзможни, но пък страшно впечатляващи.

Последният път, само преди седмица, се разхождах по подиум с мечка панда на главата си сътворена от собствената ми коса. Беше си втълпила, че съм късметлийският ѝ модел, с който обираше наградите от всички конкурси. Евърли имаше мечта и я следваше. Опитваше се да пробие в киното и да оформя грима и прическите на актьорите, преди да се качат на снимачната площадка. Имах чувството, че всяка глътка въздух управлява тази ѝ мисъл.

Погледът ми кривна към тъмния кичур паднал върху рамото ми. В момента червената ми коса се криеше под катранено черни нюанси, които Евър обеща, че ще се измият до няколко седмици. Нямах нищо против тъмните тонове, но откаченият ми естествено червен цвят започваше да ми липсва.

Тя нахлу през вратата на заведението с огромната си усмивка и визия на бунтар.

– Хей, ето ме! Много ли ме чака? – запита, мятайки чантата си към съседния стол.

– Имаш часовник, Евър, използвай го.

– Той е за хора като теб и сестра ми, тази джаджа пречи на моята артистична душа.

– Артистичната ти душа, понякога ме кара да страдам, защото вися по кафетата сама. – тя се протегна към чашата ми с вода и отпи няколко солидни глътки.

– Не ме лъжи. Ти обичаш да си сама. Храниш се от тишината. – Евър обходи заведението с очи. – Виждам, че масата, която си избрала е точно по средата, забавлявала си се без мен и си оглеждала горещи привлекателни мъже. – тя разигра вежди насреща ми.

Смехът ми се разнесе след закачливите ѝ мимики.

– Не съм, но не исках престрелки с артистичната ти душа, затова спазих традицията.