Хоуп
Паркирах колата, вдигнах яката на палтото си и закрачих по равните плочки на тротоара. Часът беше малко преди полунощ, снегът превръщаше уличните лампи в мъгляви златни фонтани и нежно щипеше лицето ми. Вдишах и издишах бавно. Конър обеща тази вечер да не надвиква персонала и да затвори ресторанта вместо мен. А аз, като човек който тази година издуха почти един пакет свещички върху тортата си, исках малко тишина.
Погледът ми премина по облените със светлина прозорци от съседната сграда. Не търсех нищо конкретно, просто топлината им ми напомняше за семеен уют и знаех, че тази нощ някъде из града има още някой, който празнува. Вероятно щастлив, вероятно с някого до себе си, и най-вероятно семеен...
Килнах глава назад и погледнах към небесната шир.
– Честит рожден ден, Кас. – нашепнах, с очи към звездите. Устните ми трепнаха в носталгична усмивка. – Където ѝ да си, дано си щастлив.
Няколко снежинки се плъзнаха по лицето ми, студени и леки, точно като избледнялата му милувка, която никога повече нямаше да усетя.
Погледнах напред.
Забавих крачка, когато Назар се появи от сенките на стълбището пред сградата, в която живеех и почти спрях. Имаше един постоянен странен гъдел, който оживяваше в гърдите ми, когато го видех.
– Тази вечер си си тръгнала по-рано. – гласът му пробяга десетината метра разстояние между нас.
Той тръгна към мен с ръце скрити зад гърба си. Дългото черно палто, с което беше, следваше всяко негово движение, всяка негова крачка. Походката му беше абсолютно отражение на характера му. Властна, уверена, предизвикателна. Вървеше сякаш улицата му принадлежеше. Спрях се на няколко метра разстояние, точно под уличната лампа и го оставих той да дойде при мен.
– Как разбра, че съм излязла по-рано?
Погледът му кривна в далечината към отсрещната сграда.
Една мъжка фигура се дръпна назад и потъна в сенките.
– Оу! – възкликнах.
– Да.
Назар позволи на леко сдържана усмивка да се появи на лицето му.
– Пълен VIP плакет, а? – запитах шеговито.
– Само най-доброто за съпругата на командира.
VOUS LISEZ
Тъмнината между нас
RomanceКас Аз бях нейните очи, за да види отново света, а тя стана моето сърце, за да мога да го почувствам.
