Тъмнината между нас

11- част 2

Хоуп 

Нечие настойчиво блъскане по вратата ме изтръгна от съня, рязко скочих от леглото и се заозъртах дезориентирано. Ударите на разтуптяното ми сърце кънтяха чак в ушите ми. За миг се заслушах дали в сградата не е избухнал пожар. Шумът отвън звучеше настоятелен и спешен точно като при евакуация.

– Хупълс, ако не отвориш веднага, ще започна да си измислям трагични сценарии и да звъня по болници и полиция. Вече набирам номера на Пипаааа – гласът на Евър гърмеше в коридора, примесен с ритмичните ѝ удари по вратата.

Милостиви боже. Забързах натам. Сънят още бодеше очите ми, клепачите ужасно ми тежаха и едва виждах къде ходя. Халатът ми висеше накриво, косата ми беше отчайващо рошава и блъскането на Евър ме побъркваше.

Отворих вратата. Тя нахлу при мен с огромен облак студен въздух и мирис на кафе.

– Господи, Евърли! – възроптах срещу целия този шум, който беше вдигнала.

– Часът е единайсет, стоиш в центъра на някаква мафиотска война и не си вдигаш телефона. Какво точно се очакваше от мен, да си сваря чай и да се моля? – изнервеният ѝ кънтеж от думи секна, погледът ѝ се смъкна към кожата по раменете ми, и събра веждите си зачудено. – Какво е това на врата ти, изглеждаш така, все едно нощес те е нападнала пиявица.

Ококорих се след последното което изрече и напосоки опипах мястото, за което говореше.

– Какво? – гласът ми изтъня до пискливост.

Хукнах към огледалото в банята и се опулих на отражението си. Пръстите ми опипаха двете червени петна покриващи врата ми.

– О, не не не не – прошепнах повече на себе си, отколкото към нея.

Евър се облегна в касата на вратата.

– Значи не е алергия към нов перилен препарат.

– Стига, Евър, трябва да отида на работа. Как се предполага, че ще покрия всичко това с грим? – ръцете ми паднаха безсилно. Изглеждах глупаво като някаква жертва от романтична драма, само че без романтиката.

– Не знам. – веселието ѝ се сблъска челно с моята сериозност. Отстъпих назад, докато гърбът ми не намери красивите интериорни плочки в сухото помещение. Евър се приближи. Шантавият оранжев пуловер, с който беше облечена, само подсилваше веселието по лицето ѝ. – Добре. Ще измислим нещо. Шал. Висока яка. Магия. Само ми кажи този ентусиазиран вампир Назар ли е?