Тъмнината между нас

9 - част 2

Ксандър Назаров 

Забързах към кухнята, стискайки плана за района около ресторанта ѝ.

Мозъкът ми щеше да гръмне. Трябваше да разкарам дрогата от там.

Днес.

Веднага.

Сега.

Изблъсках всичко от повърхността на масата и разстлах плана на града. Имаше нещо, което пропусках. Мислите ми бяха затлачени от прекалено много други неща и не се бях фокусирал върху най-важното. Как, по дяволите, Саймън беше вкарал дрогата вътре.

През задната врата нямаше как. Не и като доставчик. Количеството беше огромно. Това не се внася току-така под мишница като пакетирана захар. Нещо ми убягваше.

Пръстът ми се плъзна по линиите на кадастралната скица. По очертанията на сградата, в която се намираше ресторантът на Марс. Трябваше да измисля как да разкарам този боклук оттам, преди да е станало късно и вонята да се разнесе до нечий полицейски нос. Войната между синдикатите нямаше да спре дотук. Щом не можеха да ни уязвят на голямата маса, следващият им ход щеше да е мръсен. И много по-близо до нея, отколкото бях готов да приема.

– Мамка муууу! – изругах и накъсах проклетата скица на безполезни парчета. Нищо. На тази скица нямаше абсолютно нищо. Застъргах с нокти по скалпа си, докато вървях напред-назад по дървения паркет.

Копелето не можеше да е толкова умно. Поех си въздух, отпуснах ръце на кръста си и килнах глава назад.

Успокой се, Ксандър. Запази гнева си за Саймън. Тая гад мисли с два хода напред. Трябваше да стопя преднината, а мозъкът ми беше зациклил. Имах плъх в редиците на Братва Белов, доставка заседнала на грешното място и една неочаквана поява на жена, която пренареди приоритетите ми с 20 години напред. Изритах подредените столове около масата с крак и отново заходих из стаята.

Погледът ми се върна към пода. Към накъсаните парчета хартия. Датата. Трябваше ми датата. Скицата беше нова. Прекалено нова. Наведох се и започнах да ги събирам, едно по едно. Стиснах парчетата в ръка и се вгледах в тях. Старите трасета. Старите връзки, които никой вече не отбелязваше. Отворих лаптопа и започнах да ровя из архивите и забравените общински файлове, които никой не чистеше, защото никой не търсеше.