Тъмнината между нас

7 - част 2

Хоуп

Миризмата в залата беше смесица от алкохол, амбиции и мъжка безскрупулност. От всеки ъгъл струеше сурово присъствие на мъже, свикнали да решават всичко със сила, а аз стоях в скута на един точно такъв, опитвайки се да изглеждам спокойна, макар че горещата му длан върху вътрешната страна на бедрото ми ме правеше изключително нервна.

– Защо всъщност дойдохме тук?

– За да те представя на обществото.

– Тук сме от час и не си ме запознал с никого.

– Достатъчно е да видят, че седиш в скута ми.

– Оу! Мислех, че идеята е да ме представиш като твоя съпруга, а не като забивката ти за вечерта.

– Забивките ми за вечерта никога не стоят в скута ми.

– И къде седят?

– На разстояние, което не ми създава проблеми на следващия ден.

– Гледай ти! Чувствам се специална, щом тази нощ предпочиташ да държиш проблемите си в скута.

Късата му гарванова коса погъделичка кожата в горната част на ръката ми, когато помръдна, за да ме погледне. Кварцовият му поглед стана още по прозрачен и пронизващ.

Той изпуфтя гърлено под носа си.

– Всичко наред ли е... Командир?

– Назар. – прошепна името си в дълбокото V образно деколте на роклята ми. Пръстът му се спусна по гърба ми оставяйки следа, след която цялата се наелектризирах.

– Всъщност не уточнихме. Това първо или фамилно име е? – той отметна косата ми назад, разкривайки повече от тила ми. Признавам, че с това деколте, роклята ми беше доста смела, но допирът му ме караше да се чувствам гола. Ако не направех нещо, след малко щях да загубя контрол над себе си и над това, което чувствах за него.

– И двете.

– Добре, тъй като от това зависи дали ще остана жива, не е ли по-добре да те наричам с нещо галено, за да подсили ролята ми.

– Назар ще свърши работа.

Грубите възглавнички на пръстите му продължиха да чертаят фигури по голата ми кожа. Пресвета Дево, този жест не би трябвало да ми харесва.

– Сериозно ли мислиш, че някой би повярвал, че съм влюбена в теб, ако те наричам Назар?