Тъмнината между нас

2 - част 2

Благодаря ви, че следите тази история. 

Вълнувам се и наистина се надявам да ви хареса. Мисля, че тук е моментът да кажа, че това няма да е история за типичния мафиотски "задник" , по каквито аз лично много си падам по принцип, но музата ми просто не усеща Ксандър Назаров по този начин. 

Приятно четене. 

Хоуп

През цялата вечер опитвах да стопирам паниката, която се катереше от стомаха към гърлото ми с неспирни повторения. Беше четири сутринта, когато Лекси и Ник последни напуснаха ресторанта.

– Добра работа, хора. Благодаря ви за днес. Отивайте да почивате.

Ник се завъртя и широко ми се усмихна.

– Не знам как попаднах на това място, но ти си шеф мечта, госпожице мазни петна по костюм за хиляда долара. – гласът му прокънтя високо из глухата улица.

Насилих се да измъкна на лицето си една последна усмивка.

Шеф мечта? Де да бях и малко по-умна, сега нямаше да се чудя как да оправя кашата на мъжа си. – промърморих наум и затворих.

Стоях неподвижно, с длан върху дръжката, преди да завъртя ключа. Металният щрак на бравата прозвуча прекалено силно, като изстрел в празно помещение и за момент присвих рамене. Останах до вратата, опитвайки се да реша какво да правя. Да преместя проклетата дрога или да продължа да се правя, че не е там, докато някой не си я потърси.

Тази нощ звуците в тихото помещение ми се струваха по-остри и зловещи. Тиктакането на стенния часовник, бученето на хладилника, ударите от собственото ми сърце. Паниката не си беше тръгнала. Беше останала тук с мен, между масите, баровете и тъмнината.

Направих няколко крачки напред към входа на избата. Светлината от уличната лампа проби през витрината и се разля върху нечий силует, стоящ точно под голямата арка.

Изписках, а после замръзнах.

Гърлото ми се сви, въздухът в дробовете ми стана тежък и труден за дишане, щом човекът пристъпи напред. Звукът от обувките му отекна като предупреждение. Знаех защо е дошъл. Наясно бях и какво търси.

Заотстъпвах назад посока вратата.

– Онова, за което си тук е в избата, просто го вземи и си върви.