Тъмнината между нас

8 - част 2

Хоуп 

Черният Mercedes S-Class на Назар, с който дойдохме, стоеше с работещ двигател пред входа и ни чакаше. Лъскавата повърхност отразяваше светлините на хотела, както и напрегнатото ми изражение, когато приближих вратата.

Назар хвана дръжката, за да я отвори, и дланите ни се сблъскаха. Моментът беше кратък, но достатъчен, за да усетя тялото му зад себе си. Плътно, осезаемо присъствие, след което кожата ми отново остана настръхнала. Опитвах да обясня на мозъка си да спре да мисли за проклетите му целувки и за цялата нежност в тях, но усещането се връщаше като бумеранг и връхлиташе тялото ми.

Качих се. Той затвори тихо и заобиколи, за да седне на шофьорското място.

Колата потегли. Мълчанието завибрира из купето.

Виждах как ръцете му се затягат около волана със сила. Имаше нещо в това мълчание, но не смеех да го заговоря първа. Накрая ниският му твърд глас наруши тишината.

– Как се запозна със Саймън? – тонът му беше сдържан, премерен, но под него се усещаше гняв, натегнат като пружина, и начинът, по който натискаше педала на газта, ми го казваше достатъчно ясно.

Изпънах рамене.

– Както се запознават хората. – отвърнах спокойно. – Работа. Разговори. После още разговори.

Отговорът ми сякаш пристегна още един невидим болт в него. Усещах го в резките смени на скоростите, в бързото изпреварване на колите. В натискането на клаксона. В този момент всички на пътя му пречеха.

– Не попитах това. – тембърът му беше нисък, но от казаното стърчаха шипове лед. – Колко бързо стана всичко между вас?

Стиснах пръсти в скута си, но успях да запазя гласът си равен.

– Достатъчно бързо, за да направя грешка. Достатъчно бавно, за да я платя.

Той не отговори веднага. Само издиша през носа си, онзи контролирано остър звук, който издаваха хората като него, свикнали да държат яростта си на каишка.

– Омъжи се за него.

– Да. – кимнах, макар да знаех, че не гледа към мен. – И по-късно се оказа, че не съм. Можеш да се посмееш.

Колата спря рязко на светофара. Спирачките изсвистяха тихо. Гърбът ми се удари леко в седалката, когато инерцията ме върна назад. Погледнах към него.