Тъмнината между нас

16 - част 2🔞

Хоуп 

Няколко дълги минути стояхме в мълчание, без да си кажем и дума.

Той прокара палец по брадичката си. Беше най-обикновен жест, а ми се стори най-еротичното нещо, което бях виждала да прави мъж. В това движение имаше океан от увереност и нещо опасно привлекателно, което караше кожата ми да настръхва.

Дяволът беше инвестирал сериозно в безупречната му маскировка - прозрачни очи и мъжкарско лице, създадени единствено, за да влудяват. Усетих как тишината между нас се сгъстява и въздухът става труден за дишане. Сивите му очи гледаха право в моите, езикът му се показа само за миг, преди да задъвка долната си устна. Тръпките между бедрата ми започнаха да оживяват. Не беше казал и дума, а тялото ми вече реагираше и разумът ми изоставаше с крачка назад.

– Добре, нека ускорим нещата. Дължиш ми брачна нощ, която чакам втора вечер.

Той се изправи и плъзна ръце по матрака, за да ме вдигне. Скочих към другия край на леглото, преди да успее да го направи и изсумтях в отговор.

– Дължа ти? – саркастичният ми въпрос прелетя над широката спалня с кралски размери. Емоциите ни започнаха да се прегрупират като елитни състезатели по фехтовка, готови да размахват шпаги.

– Определено ми дължиш такава.

– А на мен определено ми идва да те фрасна. Спри да се държиш като психопат, Кас.

Лицето му се изкриви в иронична гримаса.

– Това вече го обсъдихме. И двамата се съгласихме, че си свикнала да бъдеш докосвана от мъже с ментални проблеми.

– Ооо, ето ни отново тук. Това е, което те яде отвътре. Саймън. – Ксандър изръмжа след името му. Нахилих се след звука, който изхвърча от гърлото му. Казаното от мен беше като силен удар в ребрата му. – Толкова е сладко как гневът ти има постоянен обект, а аз съм свидетел на шоуто от светкавици.

Двамата се следяхме с изострени погледи, докато вървяхме покрай единствената мебел, която ни разделяше - спалнята. След още няколко крачки между нас не остана нищо освен нагнетеният от емоциите ни въздух. Като стар остатъчен навик, когато имахме спорове, заходихме в кръг из стаята.

– Давай, кажи името му отново. Забавно е как мислиш, че можеш да го кажеш и да се разминеш без последици.