Тъмнината между нас

3 - част 2

Хоуп

Въздухът около мен беше като бойно поле на аромати. Между успокояващия жасмин, все още се носеше смесица от скъп одеколон, мъжка надменност и заплахи скрити под привидна любезност. Стъпките на Белов се занизаха към изхода на апартамента ми. След неговите улових и тези на горилата му. Само бъдещият ми съпруг все още стоеше в креслото и не помръдваше.

Погледът ми отскочи към него, щом входната врата се хлопна.

– Значи... Ти си той. – кръстосах ръце пред гърдите си. Бях толкова изнервена, че просто не знаех къде да ги вдяна.

Едната му вежда подскочи леко.

– А ти си... тя. – каза, изправяйки се от фотьойла. – Приятно ми беше да не се познаваме.

Преглътнах с усилие. Казаното прозвуча като предупреждение от устата на човек, за когото не съм нищо повече от проблем за решаване.

Ботите му затракаха по ламината. Звуците от приближаващите му стъпки се забиха в ушите ми. Погледът му се разходи по костюма ми с мазни петна, после се вкопчи в лицето ми и крайчеца на устните му се повдигна.

– Поне не изглеждаш ужасно.

Направих крачка назад, макар да мразех усещането, което ме прониза от мисълта, че отстъпвам.

– А ти изглеждаш... – погледът ми се закатери по него като изнервен алпинист, докато се опитвах да му намеря някакъв недостатък. – ...Досадно висок. – изстрелях първото, което ми хрумна, само и само да не призная, че ме разклаща.

Устните му кривнаха с лека арогантност.

– Обещавам да се навеждам, когато говорим.

Сърцето препускаше като полудяло в гърдите ми. Бях сама в апартамента си с проклетия първи командир на руската мафия. Огромна приближаваща се планина от мускули, безчувственост и смразяващо присъствие.

– Не съм сигурна, че ми харесва да си толкова близо – дамските ми обувки се сурнаха крачка назад. Исках дистанция. Нуждаех се от нея. Той обаче не беше на същото мнение.

– И аз не съм сигурен, че би трябвало да ми харесва, но съм почти сигурен, че ако направиш още една крачка назад, ще те последвам.

Приплъзнах любимите си обувки от Manolo Blahnik още стъпка назад. Устните му трепнаха в лукава усмивка, преди да направи нова крачка към мен.