Тъмнината между нас

6 - част 2

Хоуп

На следващия ден се сврях в кухнята на ресторанта и се затрупах с толкова много работа, че с нетърпения очаквах секундата в която ще ми причернее и просто ще се срина.

Хрупкавите патешки късчета с портокалов сос, цвърчаха в тигана, работещите аспиратори в кухнята огласяха всичко наоколо, а аз дори през крясъците на персонала и смесицата от аромати усещах парфюма му и чувах гласа му.

Тя. Е моя.

Мозъкът ми очевидно пропускаше частта, в която бях отметнала този мъж в графа природни катастрофи в човешка форма. Ако сеизмолозите хванеха колко силно треперят нервите ми около него, щяха да прекръстят всички урагани, циклони и земетресения на негово име.

Телефонът извибрира в джоба на сакото ми с поредното съобщение от доставчик за някоя фактура, но мислите блокираха движенията ми и този път не успях дори да го извадя.

Вратата на кухнята се отвори с трясък.

– Фланинг, това е за теб. – Лекси вдигна над главата си огромен букет бели орхидеи, сякаш държеше знаме на капитулация.

Орхидеи.
Бели.
Скъпи.
Смразяващо красиви и бели... Бели. Цветът беше важен, когато знаеш, кой ги изпраща.

– Имаш картичка.

Лекси изпъна шия, точно когато пръстите ми надигнаха капачето на малкия плик, за да я измъкна.

Спрях.

Любопитството ѝ ме караше да се чувствам като експонат в музей, който всички разглеждат и шепнат за него.

– Лекси, на плика пише ли, че картичката е за двете ни?

Тя стисна устни в отговор.

– Не съм само аз. Има една дузина гърла гладни за клюки.

Погледът ми обходи кухнята. Всички сервитьори на смяна бяха тук и чакаха дори незапочнатите си поръчки.

– Ако исках да съм център на изложба, щях да си сложа табелка. Обратно на работа, веднага.

По дяволите, никой не помръдваше. Как го правеше Конър?

Едва изрекох името му наум и гласът на главния готвач се разнесе като удар с тиган в камбана.

– Предупреждавам ви само веднъж! Ако до три секунди не сте по местата си, ще ви направя на тартар и ще ви сервирам като специалитет на деня!