Тъмнината между нас

5 - част 2

Ксандър Назаров ( Назар)

Опрях лакти в парапета и огледах танцуващата тълпа в клуба. Мирисът на алкохол, пот и огромна смесица от различни парфюми висяха във въздуха като мъгла. Запалих цигара. Димът се усука около лицето ми, вдигна се нагоре и се изгуби в пулсиращата светлина над дансинга. Погледнах часовника. Фланинг, бъдещата ми съпруга по необходимост, всеки момент трябваше да бъде тук. Беше ми писала преди час, че е открила следа за бившия си.

Добро момиче. Наистина добро.

Само дето не разбираше, че следата, която ми носеше, не водеше към него, а към онзи гаф, който трябваше да прикрия, преди Козлови и Орлови да го подушат.

Опрях гръб в парапета и дръпнах още веднъж от цигарата, докато се опитвах да не мисля за нея. Всячески си напомнях, че тя е задача, проблем, който да оправя, но от мига, в който я видях, очите ми постоянно се връщаха на устните ѝ, разсейваха ме и ми напомняха за някого, за когото си бях забранил да мисля. Жените никога не са ми били приоритет, нито разсейване. Просто нужда от време на време. Но тази... С тази ми се налагаше да си повтарям, че е актив, инструмент, за да държа емоциите си заключени. Стоката се беше озовала в нейния ресторант и това моментално я издигна до категория важна. Ако Козлови или Орлови стигнеха до нея първи, щяха да изкопаят всяка трохичка от информация. Не можех да допусна това.

Единственият стабилен ход беше да я държа близо до себе си. Толкова близо, че никой не би посмял дори да я погледне, камо ли да ѝ задава въпроси. А това можеше да стане само ако носеше моето име, и в средите на Братва, другите синдикати я виждат като жена на командир.

Не бях очарован от собствения си план. Изобщо. Но това не беше романтика, нито прищявка. Беше необходимост. Мярка за контрол, за тишина, за ограничаване на хаоса, докато не стигна до истината и не затворя дупката, която някой беше отворил в структурата ни.

Въпросите около този пробив се трупаха като патрони на маса. Или Саймън Фланинг беше направил това сам, или играеше с Козлови. А може би си беше стиснал ръката с Орлови. Или просто някой много умно се опитваше да разклати позициите ни пред другите синдикати. Проклетото или се намърда твърде много пъти в ума ми и ми напомни, че Фланинг беше важна, по-важна, отколкото самата тя го осъзнаваше.