Тъмнината между нас

13 - част 2

Ксандър 

Ръкоплясканията още ехтяха около нас. Усмивките на присъстващите бяха широки, но фалшиви и кухи, също като поздравленията им.

Някъде сред морето от лица улових погледа на Нина. За частица от секундата времето спря и се пренесох на онзи ринг, където кръвта имаше цена, а грешките се плащаха с човешки съдби. Чух собствения си дъх, накъсан и труден. Лепкавата мъка се намърда в гърдите ми, промъкна се надолу и върза вътрешностите ми на възел. Не очаквах да я видя тук, не и нея. Скапаният Деклан можеше да си държи езика зад зъбите поне веднъж.

Гласът на вината превзе ума ми и нахлу в мислите ми като студен вятър през счупен прозорец. Пак се връщах там, на онзи ринг, с всички омразни грешки, които ме преследваха като призраци от миналото. Имаше три жени в живота ми, които исках да опазя и се провалих и при трите.

Всеки път, когато виждах нея или Владимир, миналото не просто се връщаше. То ми се хилеше в лицето, сочеше ме с пръст и ми напомняше защо Мила я няма...

Какво правиш тук, Нина? – ръмжах към нея в мислите си.

Можех да чуя проклетия ѝ отговор. Винаги беше един и същ.

Опитвам се да издърпам някаква останала човечност в брат си и да го вразумя.

Нина ми се усмихна тъжно. Усмивката ѝ беше като ехо на омразен спомен, почти идентична с онази, преди Деклан да я издърпа за ръката и да я вземе със себе си.

Прожектирах този момент в главата си, за да помня каква е цената да се пропукаш точно когато нямаш право на грешка. Каква е цената, която невинните плащат заради теб. Последния път, когато позволих чувствата ми да поемат контрол, беше точно на онзи ринг. Оттогава ги държах заключени зад стена от мрак и желязна дисциплина. Продължавах да гледам в Нина и се губех в спомени за семейството, което отдавна не бяхме.

Сестра ми все пак се оказа права. Все пак се превърнах в боклукчия. Единствената разлика беше, че моето сметище не миришеше на развалена храна, а на кръв, чужд страх, и нечии грешки.

Пръстите ми се задвижиха в тремор. Получавах го всеки път, когато тя беше наблизо. Тик от болка, от нужда, от желание да прегърна отново сестра си. Поне едната...