Тя е Ангел, а аз съм Дявол... (girlxgirl)

Ах, тези сини очи...

-Да разбира се!- изненадано отговорих аз. Не можех да повярвам. С мен се случваше нещо...
-Аз съм Дарина. Приятно ми е!
-И на мен. Аз съм Кристина.- представих се и погледите ни се засякоха. Не мога да повярвам. Очите ѝ бяха сини като океана, така красиви, но и така загадъчни.
-Ехо Кристина, добре ли си?
-А да, имаш страхотни очи.
- Благодаря ти!- изчерви се Дарина.
Тогава звънецът сложи край на часа.
-Искаш ли да ти покажа училището?- попита ме тя.
- Ще ти бъда благодарна.
Излязохме от стаята и тръгнахме по коридора. Зад нас се чуха викове. Не след дълго група момичета ни наобиколиха.
-Здравей ние сме приятелки на Дари. - казаха три Барбита. Опитах се да видя лицата им, но не постигнах успех. Може би защото носеха три тона грим и приличаха на фасадата на сграда: красиви отвън, но кухи отвътре.
-Здравейте...- казах пренебрежително аз.
-Изгониха те от старото училище, защото си разбила носа на някакво момче нали?Защо го направи?- попита ме едно от Барбитата. В този момент видях страх и изненада в очите на Дарина.
-Защото задаваше прекалено много въпроси. - ядосах се и тръгнах напред.
-Винаги, където и да отида хората ме смятат за звяр. По дяволитеее!
-Почакай.- някой ме дръпна за ръката. Обърнах се и беше тя...
-Не ме спирай. Вече знаеш що за човек съм. И предполагам, че повече няма да искаш да говориш с мен. Нали?
-Виж аз не съм човекът, който ще те съди. Предполагам, че това, което си направила се е налагало. Гласът ѝ бе така спокоен. Познавахме се едва от минути, а тя ми се довери.
-Хайде часът ще започне. Имаме испански в 37 кабинет. Да тръгваме, ако не искаме да закъснеем. - Дарина се усмихна и тръгнахме към испанския.
-Как може да е толкова различна!?За първи път, някой успява да ме впечатли така .Какво се случва с мен по дяволите!? - мислех си аз.
Озовахме се пред кабинета. Когато влязохме, аз видях свободен чин и се насочих към него. Беше на последната редица откъм прозореца. Седнах, а Дарина реши да ми прави компания. Заговорихме се.
-Това е моето място!- чу се раздразнен глас. Вдигнах поглед и видях едно момиче. Косата ѝ бе руса със зелени кичури.
-Не се заяждай Амбър.- каза Дарина.
-Я млъквай, Дарино! Мястото е мое.
- Хей, внимавай с тона лигло. - ядосах се аз.
-Иначе какво?- усмихна се нагло тя.
-Иначе... ще разбия силиконовата ти уста. - изправих се и скръстих ръце.
- ¡Buenos días alumnos! (Добър ден ученици!)- госпожата влезе и Амбър отстъпи.
Часът беше дълъг и скучен. Но най-после свърши.
-Благодаря ти за това с Амбър.- каза Дарина.
-Няма проблем.- усмихнах се.
Следващите часове минаха в разговори. И най- сетне денят свърши.
-Довечера ще излизаме. Искаш ли да дойдеш?-попита ме Дарина.
-Мии не знам.
-Хайде де, ще е забавно. Ще отпразнуваме идването ти в града.
-Ще помисля. Може ли номерът ти, за да ти звънна?
-Познаваме се толкова от скоро, а ти вече ми искаш номера. - възмути се тя.
-Съжалявам не исках да прозвучи така...
-Шегувам се! Веднага се хвана. Пиши 088......