Тя е Ангел, а аз съм Дявол... (girlxgirl)

Екскурзията...

Още със ставането се сетих, че вчера не си приготвих багажа. Извадих учебниците от раницата си и на тяхно място сложих първите дрехи, които видях.
-Готово!
Грабнах телефона си и излязох.
Писах на Дари "Добро утро, слънце. Къде ще се чакаме?"
Телефонът звънна.
-Ало, Дари.
-Аз съм майка ѝ.
Вцепених се.
-Ззздравей. Аз ѝ звъня да я попитам къде ще се чакаме...-едва промълвих.
-Мамо, това моят телефон ли е?-чух да вика Дари.
-Да, Крис питаше къде ще се чакате...
-Дай ми я. Хей Крис, ако искаш майка ми ще ни закара? Всъщност защо те питам, идвай направо към нас.
-Ъъъ ок.-казах и затворих.
Боже какво ли си е помислила майка ѝ? Ужас! Трябва да спра със смс-те.

Знаех пътя до дома на Дари наизуст. Толкова пъти бях минавала оттук...

Когато най-после пристигнах, видях моята красавица да чака до една кола. Приближих се до нея, но не посмях да я целуна. И Слава Богу, защото в този момент видях, че майка ѝ седеше на шофьорското място.
-Хайде да се качваме.-подкани ме Дари.
Седнахме на задните седалки.
-Как е настроението?-попита майка ѝ.
Дари ме сръчка, за да отговоря на въпроса.
-Ами супер. Все пак отиваме на екскурзия.-опитах да звуча спокойно, но гафът от сутринта не ми излизаше от главата.
Изглежда, че Дари забеляза лекото ми притеснение и ме попита с поглед "Какво става, Дяволче?"
Погледнах към майка ѝ, а после ѝ намигнах. (В превод това означаваше, че не е нещо сериозно и че ще ѝ кажа, когато останем сами.) Този тип комуникация определено ни се получаваше доста добре. Тя разбра какво искам да ѝ кажа и кимна.

Колата спря.
-Обичам те мамо.
-Приятно изкарване, момичета. И да внимавате с алкохола.-тя направи сериозен поглед, а после се усмихна. Дари също се засмя.
Слязохме от колата и се насочихме към автобусът, пред който вече се бяха събрали всички.
-Какво носиш, по дяволите?-чух познат глас.
-Дрехи, гел за коса...
-Коуди и Андрю.-казахме едновременно с Дари и се обърнахме. Сега разбрах защо Коуди мрънкаше за багажа. Андрю носеше огромен куфар.
-Добро утро, Дари, Крис.
-Добро и на теб, Коуди. Сутрешни неволи?
-Какво да ти кажа, Крис? Куфар и то огромен, а сме само за два дни.-звучеше леко изнервен.
-Споко братле.-потупах го по рамото.
-Виж!-посочи нещо Дари.
Всички се обърнахме. Гледката беше следната: Амбър слизаше от черен джип, последен модел. От километри си личеше, че върху русата ѝ главица имаше нова прическа. Облеклото ѝ беше достойно за някой стриптийз клуб.
И за финал ще кажа само че тези високи обувчици, по-късно щяха да докарат голям смях на всички. (Ще разберете какво имам предвид 😁😉)
Барбитата също не закъсняха...