Тя е Ангел, а аз съм Дявол... (girlxgirl)

I wish you were here...

Събудих се в локва кръв. В ръката си все още държах бутилката, макар че в нея вече нямаше и капка. Подът беше покрит със стъкла... Върху лявата ми ръка ясно си личаха очертанията на името Ѝ. А умът не спираше да ми напомня какво нищожество съм.
Макар че бях жива, сърцето ми не биеше... Бях смачкана. Без нея за мен животът нямаше смисъл. Един глас в мен крещеше: "Казах ти, че ще я нараниш... Винаги причинявяш болка на хората, които те обичат. Не искаше Дари да страда, нали? Беше готова да убиеш всеки, който я накара да плаче... Не искаше да я боли, не искаше да бъде наранена... Пазеше я от Тобиас, Марк... А от теб Нелсън, ОТ ТЕБ КОЙ ЩЕ Я ПАЗИ? С какво си по-различна от всички онези негодници? Мислиш, че си силна. Това ли е сила? Наряза името ѝ върху ръката си, изпочупи апартамента, изпи уискито... Не Нелсън, това не е сила, това е СЛАБОСТ..."
Изправих се. Трябваше да говоря с нея. Бях длъжна да опитам. Полетът беше в 09:00ч, а летището, накрая на града. Излязох на близкият булевард и буквално се хвърлих пред едно такси. Шофьорът успя да спре навреме.
-Карай към летището!-почти му заповядах, още преди да бях затворила вратата.
-Имам клиент. Първо ще закарам него и после...
-ИЗЧЕЗВАЙ!-развиках се на жената, която седеше на задната седалка.-Няма да повтарям! ЧУПКА!!!
Тя изглеждаше уплашена и побърза да се махне.
-Настъпи газта!
Гумите извистяха.
-Това си е чисто отвличане. Ще се обадя в полицията.
-Обади се на когото поискаш. Не ме интересува. Готова съм на всичко, за да не загубя момичето, което обичам. Сега карай към летището и бъди спокоен няма да ти сторя нищо.
Мъжът зад волана видимо се поуспокои. Държах телефонът си и нервно го въртях в ръка. От време на време поглеждах часа, който се беше впуснал в щуро състезание с мен. Но аз трябваше да спечеля, на всяка цена. Изведнъж таксито спря рязко.
-Какво стана, по дяволите?
-Катастрофа. Пътят е затворен.
Нямах никакво време да чакам да отворят ш*баният път. Извадих пари и ги хвърлих на шофьора. От тук продължавах пеша. Летището не беше далеч. Събрах всичките си сили и затичах. Усещах се все едно бях затворена в малка стаичка, чийто стени се приближаваха. Не, няма да позволя заради едно скапано време, да загубя момичето на живота си. Всеки мускул, всяка жилка беше опъната до краен предел. Тялото ми искаше да спре и да си поеме дъх, но сърцето ми даваше сила да продължа. От далеч видях колата на майката на Дари. Влизаше в паркинга на летището. Започнах да тичам още по-силно. Разпознах Дари, която слизаше от колата. Оставаха ми само около 100 метра.
-Дари.-извиках с цяло гърло, а тя се обърна.-Моля те, почакай...
Отидох при нея. Ухаеше на любимият ми парфюм.
-Моля те, трябва да поговорим.
Дари направи жест с ръка към майка си и тя тръгна нанякъде.
-Трябва да поговорим?-погледът ѝ крещеше, че ме мрази.-Ок. Нека поговорим. Нека поговорим за това как казваше, че ме обичаш, а после ми заби нож в гърба. Нима всичко беше лъжа? Какво стана със "завинаги заедно"?- тя свали сребърната гривна от ръката си и я захвърли по мен.-А сега искаш да говорим... Добре, може би аз не искам. Някой неща е по-добре да останат неказани. Сбогом Нелсън...
-Почакай... Моля те...-чувствах се безпомощна, тя беше права за всичко. Казвах, че винаги ще бъдем заедно, а сега я гледам как си тръгва и не мога да сторя нищо...
В очите ми напираха сълзи, а гневът изпълваше всяка частица от тялото ми. Не можех да помръдна. Разплаках се и погледнах към небето. В него видях току-що излитащ самолет.
-Това ли е краят, любима?
Сълзите ставаха все по-силни.
Исках да изчезна от лицето на земята, но първо щях да потърся сметка на онази к*чка. Заслепена от гняв и ярост тръгнах към дома на Рая. Не можех да мисля трезво, стисках със всичка сила сребърната гривна в ръка, а погледът на Дари, изпълнен с омраза, не изчезваше от съзнанието ми.