Тя е Ангел, а аз съм Дявол... (girlxgirl)

Срещата с Луис...

Изминалите два дни бяха повече от страхотни, но днес отново беше време за училище😨. Докато мрънках, незнайно на кого, телефонът извибрира.
-Няма кой друг да се е сетил за мен толкова рано, освен...😁-погледнах съобщението.-Да тя е🙌. "Добро утро, сънливко. Изпитът по испански е днес от 10:00 часа. Така че няма да ходя първите три часа. Ако случайно не си си ударила главата много силно, предполагам, че и ти не изявяваш голямо желание за ходене на даскало😂😂.
П.П: Ще те чакам на покрива на нашата сграда. 😘😘😘😘😘😘😘Имам много да ти разказвам..."
Не е за вярване как няколко изречения, написани от правилният човек, могат да превърнат ужасната сутрин в прекрасно начало на деня.
"Там съм, сладурче❤❤❤."-отговорих ѝ.

Прочетох съобщениението ѝ още веднъж, защото първият път само отразих най-важното: "...няма да ходя първите три часа. ...предполагам, че и ти не изявяваш голямо желание за ходене на даскало😂😂. ...Ще те чакам на покрива на нашата сграда. 😘😘😘😘😘😘"
"Изпитът", погледът ми се спря на тази седембуквена дума, която бях пропуснала.
-Сериозно ли е днес😞? -обзе ме страх. Толкова много исках, моето момиче да се справи, но една част от мен се страхуваше да се раздели с нея дори за момент... Не осъзнавах, че мислейки за това, обикалях нервно из апартамента...
Спрях се пред огледалото.
-С какво право, Нелсън?С какво право искаш Дари да се провали?-крещях на отражението си.- Ти си един ш*бан егоист!-облегнах се на стената и сложих ръце на главата си.-Не, трябва да се стегна! Искам тя да вземе изпита, защото това ще е най-добре за нея.-изправих се, грабнах якето си и излязох.

След половин час бях на уговореното място. Видях Дари да стои с гръб, съзерцавайки нещо.
Промъкнах се възможно най-тихо и я прегърнах. Очаквах да се стресне, но тя не потрепна.
-Добро утро, Дяволче.-каза без да се обръща.
-Здравей единствено мое Ангелче.-подпрях глава на рамото ѝ.-Какво наблюдаваш?
-Градът...-тя се обърна към мен.-Хайде да седнем, трябва да ти разкажа някои неща.-макар че тези думи винаги будеха притеснение у мен, този път лицето на Дари изразяваше щастие.
-Разказвай.-казах нетърпеливо.
-Така... Спомняш си обажданията от екскурзията, нали?
-Да и какво?
-Снощи говорих с майка ми.-тя гледаше в земята и нервно чоплеше нещо.-Тя каза, че онзи мъж наистина е баща ми. Каза също, че е звънял и на нея и че е искал да се срещне с мен.
-А ти, искаш ли да се срещнеш с него?-попитах я притеснено.
-Ами не знам...-тя продължаваше да гледа в земята.
-Виж красавице.-хванах брадичката ѝ и я накарах да изправи главата си.-Каквото и решение да вземеш ще те подкрепя.
Тя ме погледна, а след това ме прегърна силно.
-Радвам се, че те срещнах Крис.
Опрях челото си на нейното.
-Удоволствието е изцяло мое, любима.-тя се усмихна и изчерви. Макар че се познавахме от толкова много време, тя все още продължаваше да придобива онзи червен отенък по бузите си, когато ѝ направех комплемент.
-Знаеш ли Крис, мисля да му дам шанс.
-Звънни му тогава.
Дари извади телефонът си, но се замисли.
-До теб съм, принцесо.
Тя ме погледна, а после звънна.
-Ало.
-Дари?
Да, аз съм. Ако искаш днес да се срещнем в кафето до училището, в което уча?
-Разбира се.
-Ок. Ще ти пратя адреса на смс.
Тя затвори.
-Е?
-Каза, че е съгласен.
-Добре тогава. Да ставаме, защото изпитът ще започне.
-Крис нали ще...
-Да, ще дойда с теб. Не се притеснявай.-хванах ръката ѝ и тръгнахме към училище.