Тя е Ангел, а аз съм Дявол... (girlxgirl)

"Живеят само влюбените, останалите просто съществуват."

-Стефанова, НЕ!-успях да я хвана в последният момент и я издърпах обратно.-Защо ни причини всичко това?
-Казах ти, че ще съжаляваш Нелсън...-тя трепереше. Гледах я в очите, но не изпитвах гняв, а съжаление. Тя беше толкова слаба...
Хората на Лосано дойдоха и ѝ сложиха белезници. Слязохме от строежа.
-Крис...-Дари ме прегърна силно.
-Стефанова не успя, но ти ще ме убиеш с прегръдка😁.-усмихнах се.
Дари се разплака.
-Хей, стига. Тук съм. Всичко свърши, любима. Край.-целунах челото ѝ.
-Почакайте.-каза Стефанова преди да я вкарат в патрулката и се обърна към мен.
-Защо не ме остави да се самоубия?
Дари стисна силно ръката ми.
-Не всички сме като теб...-отговорих спокойно.
-Отведете я!-нареди Лосано.
-Инспекторе, мисля, че това няма да ми трябва повече.-подадох му пистолета.
-Както искаш. Няма да спреш да действаш на своя глава, нали Нелсън?-той се усмихна.
-Предполагам, че всички знаем отговора😏.-Лосано ме потупа по рамото и тръгна към патрулката.-Какво ще стане със Стефанова?
-Предполагам, че първо ще бъде изпратена в клиника, а после ще бъде съдена за опит за убийство... Направи каквото трябваше, Нелсън. Сега бъди до твоето момиче, ние ще се погрижим за Стефанова.

С Дари решихме да не казваме на майка ѝ за случилото се. Минаха няколко седмици, през които с моето момиче бяхме неразделни. Посрещахме заедно както изгрева, така и залеза. Стояхме до късно у тях или у нас, гледахме филми и ядяхме пуканки. Понякога излизахме заедно с Андрю, Коуди, Хана и Рая. Купонясвахме и слушахме забавните истории, които ни разказваше Андрю или натякванията на Коуди, че го е чакал един час да си оправя косата... Дари и Рая ставаха все по-близки. А Хана реши да смени лилавият цвят на косата си с яркочервен. Първата ни реакция, когато я видяхме беше "Уау", но определено ѝ отиваше. Нещата се подреждаха.
След всичко, което преживяхме, сега се раздвахме заслужено на спокойствието и правехме планове за бъдещето. Гледах Дари и не разбирах как така с всеки изминал ден се влюбвах все повече и повече в този Ангел...

Един ден, когато с моето момиче се разхождахме, получих обаждане от Лосано.
-Здравей, Лосано.
-Здравейте, инспекторе.-пригласяше ми Дари.
Пуснах високоговорителя.
-Звучите прекрасно момичета.
-И се чувстваме така.-каза Дари.
-Радвам се. Дано не ви разваля настроението, но днес в Управлението дойде писмо от Стефанова. Казала е, че е за вас.
-Уфф.-измрънка Дари.
-Добре, ако обещаеш да ни почерпиш с по едно полицейско кафе, ще дойдем да го вземем.-казах с все същият ведър тон, с който започнах разговора.
-За мен Капучино.-поправи ме Дари.
-Имате ги. Всичко за най-красивата двойка в града.
За първи път чувах Лосано да прави комплимент, но не мога да скрия, че ми хареса.
-До половин час ще сме при теб. До скоро.
-До скоро, момичета.
Затворих телефона и видях, че настроението на Дари беше помръкнало.
-Хайде, усмихни се. Ето така.😁-направих смешна физиономия.
Дари се засмя.
-Нали бяхме приключили с онази...-каза съвсем тихо и мислеше, че няма да я чуя.
-Приключихме. Виж, ако не искаш няма да ходим. Ще се обадя на Лос...
-Не, Крис. Ще отидем. Трябва да пробвам Капучиното 😀😀.
-Добре, красавице.-прегърнах я през кръста и тръгнахме към Управлението.