Тя е Ангел, а аз съм Дявол... (girlxgirl)

Светът без теб е празен...

-Господи... Благодаря ти Боже.-каза майка ѝ и се усмихна.
От сърцето ми падна огромна тежест. Не е тя. Слава Богу. Прегърнах Томас, а после и майка ѝ.
-Радвам се, че не е тя. И бъдете спокойни, правим всичко по силите си, за да върнем дъщеря Ви жива и здрава.-каза инспектора и даде знак на подчинените си да тръгват.
-Приберете се и без това няма какво да направите. Ако има нещо ново аз ще Ви съобщя.-казах на майката на Дари. -Томас отиди с нея. Ще има нужда от подкрепа.
Двамата се качиха на едно такси и си тръгнаха. А аз отидох отново в участъка. Седнах в кафенето и започнах да разглеждам нашите снимки. На тях Дари изглеждаше щастлива. Имахме доста снимки: от киното, от парка, от уикенда прекаран заедно...Спомних си онези прекрасни моменти:

"-Извинявай, мястото свободно ли е...?"

"Честит Свети Валентин! Ако искаш да разбереш от кого съм, ела в 20:00ч. на покрива на блока срещу училището.
П.П: Ще те чакам ;)..."

"-Крис, луда глава такава. Какво правиш тук?
-Изписаха ме.
-Сериозно!?- изненада се тя.
-Добре де, да кажем, че на лекарите им писна от мен.
-Хахахаха. Как на човек може да му писне от теб.-разсмя се тя.
Обичах да я гледам усмихната...."

"-Обичам те! Ще бъдеш ли моят Ангел...?"

"-Крис, млъкни и ме целуни..."

"-Оцелях, Слава Богу!
Дари се намръщи:
-Нали каза, че се справям добре...
-Ей, сладкиш не се мръщи. Шегувах се. Хайде не се сърди... "

"-Почакай.-протегнах ръка. По устните ѝ беше останал доматеният сос. Приближих се, за да го избърша и тогава я целунах.
-Крис...
-Съжалявам... Не знам какво ми стана, но реших, че...
Тя ме прекъсна:
-Мисля, че е останал още сос..."

"-Значи се признаваш за победена?
Целунах я:
-Ако това е загуба, значи съм най-щестливият губещ на земята..."

"-Може ли малко внимание?
Тълпата утихна. -Благодаря Ви! Имам да направя едно съобщение. Аз... ОБИЧАМ КРИСТИНА НЕЛСЪН И НИЕ СМЕ ЗАЕДНО..."

"-Наздраве за любовта..."

"-Виж.-вдигнах ексеншъна.-Донесох трофей от страната на вещиците.
Дари избухна в смях..."