Тя е Ангел, а аз съм Дявол... (girlxgirl)

Имаш ли ми доверие?

Станах към 14:30. Определено бях от хората, които обичаха да спят възможно най-дълго. А и как да не обичам да го правя, щом като затворя очи пред мен се появява образът на моята любима.
-Моята любима.-повторих на глас, защото когато го казвах наум звучеше някак нереално. Но напротив това бе повече от истинско. Щяхме да бъдем заедно. Сами. Само аз и тя.
Взех една раница и сложих някакви дрехи в нея.
-Няма да се прибирам през следващите няколко дни.-казах на майка ми. За моя радост тя бе пияна до такава степен, че успя само да измрънка нещо, което аз дори и не разбрах.
Излязох и отидох в магазина, за да напазарувам. Не ме биваше много за готвач, дори хич. Но пък правех страхотни спагети. Взех какви ли не неща. На касата имаше огромна опашка. Извадих телефона от джоба си, за да погледна колко е часа. Вече беше 15:40. Случайно се загледах в lock screen-a. На него пишеше: "Fight for HER!" Тези три думи... Усмихнах се. Борих се, да борих се за нея и сега тя беше моя, само моя, моят Ангел.
-Добър ден. Ще желаете ли торбичка?- върна ме в реалността, гласът на жената зад касата.
-Да.- отговорих все още замислено.
Прибрах покупките и излязох от магазина. Взех едно такси и се обадих на Дари.
-След малко ще съм пред вас. Готова ли си?
-Щом ще съм с теб, винаги съм готова.
Затворих телефона и се усмихнах.
А думите на Дари "Щом ще съм с теб, винаги съм готова."звънтяха в съзнанието ми.
Когато пристигнах пред тях, тя вече беше долу и ме чакаше. Качи се в таксито и погледите ни се срещнаха...
-Здравей, Крис.
-Здравей, Дари.
-Е, къде отиваме?
-Мисля да е изненада.
-Ах, ти дяволче. -усмихна се тя.
През цялото време исках да я прегърна, но не посмях. Пътят не беше много.
-Пристигнахме.-казах.
Слязохме от таксито и аз закрих очите на Дари с ръце.
-Крис, умирам от любопитство.
-Добре. Сега.
Махнах ръцете си.
-Това е прекрасно!-възхити се тя.
-Знам. Тази къща остана от дядо ми. Когато бях малка често с родителите ми идвахме тук. Обичам това място.
-Страхотно е. Обичам те.
-И аз те обичам. Хайде да влизаме.
Отворих вратата. Вътре всичко беше както го помнех. Къщата не бе голяма. Имаше мазе, кухня, хол, спалня, стая за гости и баня. В хола имаше камина.
-Дари, настани се, а аз ще изляза да потърся дърва за камината.
Излязох. До къщата имаше малък гараж. Влязох вътре и се изненадах. Моторът! Когато го видях ме налегнаха спомени. Баща ми ме научи да го карам. Приближих се до него. Като изключим, че целият беше в прах изглеждаше така, както го помнех.
Погледнах в резервоара. Все още имаше бензин! Пробвах да го запаля, но не успях. Опитах още няколко пъти и късметът ми се усмихна. Изкарах го навън. Тогава Дари излезе, сигурно беше чула шума.
-Но откъде...-изненада се тя.
-Хайде качи се да те повозя.
-Можеш ли да управляваш това.
-Имаш ли ми доверие?
-Разбира се.
-Тогава скачай.
Тя се качи и ме прегърна през кръста.
Потеглихме. Направихме няколко обиколки и тя каза:
-Това е жестоко. Искам и аз.
-Добре. Да си сменим местата.-предложих.
-Но аз никога... Няма да се справя.
-Спокойно аз съм тук, ще успееш.
-Сложи ръка на газта.
-Така ли?
-Да. Браво! А сега с другата ръка натисни съединителя. Супер си!
Сега следва най-трудното. Протегнах ръка и я сложих върху нейната. Трябва да отпускаш леко съединителя и да подаваш по малко газ.
-Готова ли си?
-Да.
-Добре. Да тръгваме.
-Успях. -зарадва се тя.
-Поздравления. Сега карай към къщата, защото започнах да огладнявам...