Тя е Ангел, а аз съм Дявол... (girlxgirl)

Ах, 14 февруари...

Няколко дни по-късно...
Ах, 14 февруари! Преди време мразех този празник, но сега... Предполагам, че любовта прави чудеса с хората. Дари вече се беше прибрала от болницата и аз реших да я изненадам по случай празника. Дълго мислих какво да ѝ взема. Никога не ми се е отдавало да купувам подаръци, но за моят Ангелът бих направила всичко.
Имах пари скрити в една книга. Взех ги и тръгнах да търся подарък. Не ми отне много време. На витрината на един магазин видях едно огромно, бяло мече. Когато влязох вътре, видях един стар човек, седящ на стол. Имаше бяла коса и любезен поглед.
-Добър ден! Колко струва мечето?
-60 лева.
-Много е хубаво! Но за съжаление нямам толкова пари... Казах, обърнах се и тръгнах към вратата.
-Обичаш ли човека, на когото искаш да го подариш?-попита продавача.
-Повече от живота си.- отвърнах аз.
-Добре тогава. Колко пари имаш?
-Само 50 лева.
-Щом обичаш толкова силно този човек значи заслужава подаръкът ти. Продавачът стана, отиде до витрината и взе мечето.
-Заповядай!- той ми го подаде.
-Не мога да го взема.
-Момиче и ние някога сме били млади. Хайде вземи го.
-Но не ми достигат пари.
-Хей, любовта е по-важна от парите. - той се усмихна. Вземи го и в замяна на останалите пари утре ще дойдеш да ми разкажеш дали ѝ е харесало.
-''Дали ѝ е харесало'' -повторих. Но откъде знаете...
-В очите ти виждам истинска и чиста любов. Това ми е достатъчно.
-Благодаря Ви много. Взех мечето и излязох.
-Няма за какво.
Тръгнах от магазина. По пътя ми хрумна страхотна идея за изненада. Прибрах се и веднага започнах да търся в шкафа. Най-накрая! Извадих няколко летящи фенера. Да, определено в стаята ми имаше всичко друго, но не и ред. Сега оставаше само да намеря място, на което да ги пуснем. И мисля, че се сещам за едно.
Взех един лист и на него написах: "Честит Свети Валентин! Ако искаш да разбереш от кого съм, ела в 20:00ч. на покрива на блока срещу училището.
П.П: Ще те чакам ;)
Взех мечето и бележката и излязох. Когато най-после стигнах до блокът на Дари, се разтреперих от вълнение, но и от страх. А ако не дойдеше... Качих се по стълбите и оставих мечето и бележката пред вратата. Звъннах и избягах. Да знам доста детинска постъпка...
Прибрах се отново. Взех си душ. Облякох се и отидох до хола да поискам пари от майка си.
Слава Богу беше полузаспала и не ме разпитва за какво са ми. Отидох в близкото магазинче и купих бутилка вино, а после ѝ взех роза. Навън започна да се стъмва. Качих се на покрива и зачаках. От там градът изглеждаше така красив. Дали моят Ангел ще дойде....
Чуха се стъпки...
-Ехо, има ли някой?- беше Дари.
Тя дойде. Сърцето ми биеше лудо.
Взех розата и тръгнах към нея. Промъкнах се и ѝ затворих очите с ръце.
-Познай кой е?
-Крис, ти ли си? -Подадох ѝ розата.
-Честит Свети Валентин Дари. Тя ме прегърна и ми благодари.
-Хайде да седнем. -предложих. Извадих бутилката вино и започнахме да пием и да си говорим.
-От теб ли беше мечето? - попита Дари. Аз се усмихнах.
-Имам още една изненада за теб. Ела.- тя ме последва. Запалихме фенерите и ги пуснахме към безкрайното нощно небе, обсипано с милиарди звезди. Легнахме и загледахме звездите.
-Студено е вземи якето ми. -казах на Дари.
-Не ми е студено.
-Не се инати. Вземи го.
Гледахме дълго звездите. По някое време сме заспали...
Събудих се от лъчите на изгряващото слънце. А на рамото ми беше сложил глава моят Ангел...