Тя е Ангел, а аз съм Дявол... (girlxgirl)

Die For You...

Стояхме още няколко часа в болницата. Не се отделих и за секунда от Дари. Тя се събуди и избухна в сълзи:
-Искам да се махна от тук.
Майка ѝ и помогна да стане. След минути вече бяхме излезли от болницата. Взехме едно такси и те се прибраха, а аз слязох далеч от вкъщи. Имах нужда от въздух. Утре беше погребението на Томас, както и това на Марк. Отидох в парка. Видях едно дърво и се покатерих възможно най-високо. Изпаднах в размисли. Какво щеше да се случи от тук нататък? Дали Дари ще превъзмогне загубата на Томас? Щях ли някога да науча, какво се бе случило в онази къща? Отново моите проклети въпроси...
Слязох от дървото и тръгнах към вкъщи. Прибрах се, а майка ми дори не беше забелязала липсата ми. Но щях да се учудя, ако беше...
Така или иначе имах толкова проблеми, че ако тя беше започнала да ми пили на главата щях да откача. Затворих се в стаята си, взех телефона и започнах да чета съобщенията, които си бяхме писали с Дари. Не исках утрешният ден да идва...

Но ето, че дойде. Извадих от гардероба черни дънки, облякох си черна тениска и сложих черните очила, вързах косата си и излязох. Исках да ходя колкото се може по-бавно, но за съжаление не успях.
Когато отидох на гробищата, там вече имаше доста хора. Огледах се за Дари. Не ми отне много време да я видя. Реших, че няма да я притеснявам и останах на мястото си. Погребението започна. През цялото време погледът ми бе прикован към земята. Но когато реших да погледна към Дари, останах изненадана... Нея я нямаше. Отидох при майка ѝ и я попитах:
-Къде е Дари?
-Кристина тя не издържа. Каза, че се прибира. Моля те поговори с нея и ѝ помогни да се съвземе.
-Не се тревожете.-казах и тръгнах. Познавах Дари вече от доста време и добре знаех, че нямаше да се прибере вкъщи. Бях сигурна къде беше отишла, затова тръгнах веднага натам.

Както и предполагах. Беше на нашето място. Там, където ѝ признах чувствата си.
-Понякога самотата не е най-доброто решение.-казах.
Тя се обърна:
-Как ме откри?
-Знаех, че си тук.
Приближих се към нея.
-Крис, съжалявам... Съжалявам за това, което ти наговорих в болницата.
-Недей, разбирам те.
-Защо Крис, защо всеки, когото обичам ме изоставя.
-Аз няма да те изоставя, никога. Дори да ме гониш, дори да не искаш да ме виждаш, аз пак ще бъда до теб.
-Благодаря ти. Обичам те❤!-каза тя и ме прегърна.
През последните няколко дни преживяхме толкова много, че бях забравила чувството да я имам отново в обятията си. Усетих, че иска да заплаче.
-Какво има?-попитах, гледайки я в очите. Това сигурно беше най-глупавият въпрос, който можех да задам след последните събития.
-Крис, аз наистина много те обичам и никога не искам да те загубя.
-Никога няма да ме загубиш.
Приближих се, за да я целуна, но точно когато устните ни се докоснаха тя се отдръпна. Отново, пак го направи... Но защо?
-Крис, трябва да знаеш още нещо....-тя ме гледаше в очите, а аз видях в нейните тревога.- Марк се опита да...
Не я оставих да продължи. Вместо това я прегърнах силно:
-Всичко свърши. Той вече не може да те нарани.
-Ако не бяхте ти и Томас, не знам как щеше да завърши всичко това.-каза през сълзи.
-Хайде не плачи. Ами, ако сега те види Томас ? Ще реши, че аз съм те разплакала. Недей моля те, обещах му, че ще се грижа за теб и че никога няма да позволя да пострадаш.
-Ще свикна ли да живея без него? Ще приема ли, че вече няма да го видя? Той, той ми беше като брат, Крис... Като брат!-каза хлипайки тя.
Признавам, че за момент, през ума ми мина да ѝ кажа, че ще свикне с мисълта, че Томас вече не е сред нас, но вместо това казах:
-Знам, че те боли. Той беше прекрасен човек. Не искам да те лъжа. Ти никога няма да приемеш, че той вече не е сред нас, ти просто ще се научиш да живееш с липсата му. Единственото, което можеш да направиш, е да пазиш спомена за него в сърцето си.
Бръкнах в джоба си и извадих един лист.
*Преди няколко часа...
Точно преди да осъзная, че Дари си беше тръгнала от погребението, чичото на Томас се приближи до мен и ми подаде лист, сгънат на четири:
-Прочетох това в дневника му. То е за вас с Дари.
Взех листа и го прибрах в джоба си...

-Дари, това е за теб.-казах и ѝ подадох листа.
-Но какво е това?
-Не знам. Томас го е оставил на нас.
Тя го взе плахо и го отвори. Вътре пишеше:
"Скъпо дневниче,
За мойте приятели съм готов на всичко.
Otherwise - Die For You
I would break, I would burn, I would suffer
There's nothing I wouldn't do, do for you
I would lie, I would steal, for no other
You make me feel so alive
So alive I'd die for you.
Всъщност не знам защо написах това. Otherwise - Die For You е моята любима песен. Просто изведнъж реших, че трябва да го напиша. Искам приятелите ми да знаят, че ги ОБИЧАМ СТРАШНО МНОГО❤❤❤❤"
Дари се разплака, аз също. По дяволите той сякаш е знаел какво ще се случи.

Какъв живот само...