Тя е Ангел, а аз съм Дявол... (girlxgirl)

Великолепна си!

Минаха няколко седмици...

Дари започна да се съвзема. На лицето ѝ отново грееше усмивка. Но това, че се върна към живота изобщо не означаваше, че бе забравила Томас. Напротив. Всеки ден тя ходеше на гроба му. Носеше цветя и му разказваше за нещата, които се бяха случили. Често ходех с нея... Тя винаги се опитваше да не плаче, но когато си тръгвахме, избухваше в сълзи.
Тези няколко седмици тя прекара седейки си вкъщи . Аз не исках да я оставям и за минута, затова не ходех на училище. Стараех се да не се отделям от нея.

Получих съобщение:
"Крис, утре мисля да отида на училище, защото накрая ще ме изгонят."
Реших да ѝ звънна.
-Ало Дари. Прочетох съобщението ти. Радвам се, че вече си добре. Ако искаш утре да те чакам пред вас?
-Ще се радвам да ходим заедно на училище както преди, Крис.
-Добре, значи се разбрахме.-казах и бях готова да затворя телефона.
-Крис, почакай... Обичам те, любима.
Усмихнах се. Тези думи накараха сърцето ми да откачи.
-Аз също много те обичам, мое Ангелче.

Събудих се в страхотно настроение. Взех си душ. Облякох се и пръснах от любимият си парфюм. Излязох и видях автобуса да минава. Затичах се. Не знам как успях, но го хванах. Супер, тъкмо ще стигна по-бързо, така ще имам повече време с нея. Слязох на най-близката спирка до блокът ѝ. Бях решила да не губя и минута, но се отбих в едно магазинче. Купих един голям шоколад с лешници и продължих по пътя си. Когато пристигнах, се обадих на Дари:
-Вече съм тук, слънце.
-Крис, още не съм готова, ако искаш се качи до горе.
-Добре.
Звъннах на вратата. Дари ми отвори. Още беше по пижама.
-Влизай!
-Сама ли си?
-Да, майка ми излезе.
-Така си много сладка.
-Не ми се подигравай.-намръщи се Дари.
-Не, наистина. Като казах "сладка" се сетих, заповядай.
-Любимият ми шоколад. Благодаря ти. Заради този шоколад печелиш награда.
-Нима!?-присвих вежди и се усмихнах леко.
-Да, ела с мен.
Отидохме в нейната стая.
-Сега ми помогни да избера какво да си облека.
-Какво да си облечеш ли?
-Да, ти да не си помисли някоя глупост?
-Ммммм не.-усмихнах се.
-Ах ти, Дяволче. А сега сериозно.
Тя извади един черен потник.
-Това?
-Потник? Не е ли малко студено?
-Да, права си.
-Ами тази тениска?
-Харесва ми.
-Значи е решено. А какво мислиш за тези дънки?
-Супер са. Аз излизам, за да се преоблечеш.
-Крис, ако искаш остани.
-Не, няма да те притеснявам.
-Не ме притесняваш, спокойно.
Останах в стаята, но отидох до прозореца и се загледах в него. Навън градът вече се бе събудил. По улиците имаше много коли, а хората бяха тръгнали нанякъде.
-Готова съм.-каза Дари и аз едва тогава отместих поглед от прозореца:
-Великолепна си.
Приближих се към нея, но този път тя ме изпревари и ме целуна...

След това отидохме на училище. Очаквах някакви коментари за случилото се с Марк, но не.... Нищо. Бях забравила какво е чувството да стоиш 40 минути на едно място. Пълен ужас. Минаха три часа и най-накрая беше голямо. Отидохме да хапнем. Взехме си сандвичи и се върнахме в училище. Пред стаите имаше пейки, седнахме там и започнахме да се храним. След като свършихме с хапването, отидохме до тоалетна, за да пием вода. Дари намокри ръцете си и ме напръска. Аз ѝ отвърнах. Тя го направи отново, но този път избяга преди да ѝ го върна. Затича се по коридора, но стигна до края му и спря. Аз я настигнах:
-И сега, какво!?
Тя обви ръце около врата ми. Приближи се и ме целуна съвсем леко.
-Кристина Нелсън да се яви в кабинета на директора! Веднага!-разнесе се ядосаният глас на госпожа Стефанова.
Дари ме погледна с недоумение. Аз също не знаех какво става.
-Отивам да видя какво иска. После ще се видим.
-Късмет.-пожела ми Дари, а след това се разделихме.

Качих се в кабинета на директорката. Почуках и влязох.
-Нелсън, на теб май не са ти ясни правилата в училище.
-Какво направих пък сега?
-Не нищо, абсолютно нищо... Това, че се натискаш с ,,гаджето си'' по коридорите си е нещо нормално, нали?
-Разбрах. Ако се ,,натисках'' с някое момче, нямаше да ми правите проблем, нали?
-Момиченце, това което правиш не е нормално. Престани с този разврат.
-Вие сте един гаден хомофоб. И името ми да не е Кристина Нелсън, ако не Ви изгоня от училището. Запомнете този кабинет, защото скоро няма да сте тук.
Излязох и тряснах вратата след себе си. Сега я хванах... Малко преди да вляза в кабинета ѝ, пуснах телефона да записва разговора. Но едва ли само това щеше да е достатъчно, за да я уволнят. Трябваше да измисля още нещо. Изведнъж ми хрумна. Направих група с име "Не на тормоза в училище. Защо мислите, че сме по-различни от Вас?". Написах името си и училището, в което уча. Разказах историята си и прикачих записа.
Ако планът ми сработеше, скоро Стефанова щеше да е като много други-безработна. Прибрах телефона си и влязох в часа по испански. С Дари се унесохме в приказки и не разбрах кога и последният час мина. Излязохме от училище и аз усетих, че телефона извибрира. Извадих го от джоба си и видях, че имам известие. Към групата се бяха присъединили хора, които също бяха споделили своите истории.
-Какво правиш?-попита ме Дари.
Разказах ѝ всичко.
-Но Стефанова ще откачи. Може дори да те изключи, ако разбере, че искаш да я изгониш.
-Спокойно. Играя на сигурно. (Или поне така мисля).
Прегърнах Дари през кръста, целунах я по бузата и тръгнахме...