Тя е Ангел, а аз съм Дявол... (girlxgirl)

Стефанова вън...

Отворих очи. В стаята вече се прокрадваше светлината на изгряващото слънце. Бях се вкопчила в Дари... Исках да я прегърна по-силно, но се страхувах да не я събудя. Не исках да ставам. Исках да прекарам целият ден до нея. Но въпреки огромното си нежелание трябваше да стана, защото ако майка ѝ се прибереше щеше да трябва МНОГО да обяснявам. Станах с възможно най-леки движения. Поогледах се за дрехите си, намерих повечето от тях, но тениската ми все още липсваше... Къде ли я бяхме хвърлили? Потърсих я още няколко минути и накрая ми хрумна идеята да облека якето си. А когато Дари станеше щяхме да я потърсим заедно. Отидох в хола. Телевизорът още работеше... Изключих го и започнах да събирам пуканките от пода. Бяхме оставили голяма бъркотия след себе си. Отидох в кухнята и започнах да приготвям закуска. Направих пържени филийки. Тъкмо когато бях готова, Дари се появи на вратата.
-Какво правиш, сладкишче?-каза с широка усмивка.
-Закуска.-отвърнах и ѝ показах филийките.-Хей, тази тениска ти отива много.
Тя се усмихна леко. Приближих се и я целунах по челото.
-Хайде да закусваме, защото до няколко часа трябва да сме в училище за протеста.
-Добре, но ми дай секунда да се преоблека и да ти върна тениската.
-Побързай, чакам те.

Отне ѝ повече време от колкото предполагах, но чакането си струваше. Не знам как, но каквото и да облечеше, винаги изглеждаше прекрасно. Днес беше решила да облече червената си карирана риза, а косата ѝ, толкова красива и така игрива, се спускаше по раменете. Сякаш се върнах в първият ден, в който я зърнах.
-Какво се замечта?-гласът ѝ иззвънтя.
-Не мечтая. Защото моята мечта си ти. Филийка?
-Ах, ти Даволче винаги говориш така красиво.-каза приближавайки се.
-Предполагам, че любовта прави чудеса. Дори и с пън като мен.-засмях се, тя също. Никога нямаше да ми омръзне да гледам красивите и толкова нежни извивки на усмивката ѝ, предизвикана от някоя моя глупава шега.

Закусихме набързо и излязохме. Хванахме автобуса и след 20 минути бяхме на спирката, близо до училище. На ъгъла на училището вече ни чакаха Коуди и Андрю. Изглеждаше, че Андрю беше станал рано, за да направи перфектната си коса, а Коуди се беше спрял на варианта да сложи шапка.
-Добро утро, момчета.-каза Дари.
-Добро утро и на вас.-отговориха в един глас, спогледаха се и избухнаха в смях.
-Какво има?-учудих се.
-А не, нищо.-каза иронично Коуди.-Идвате заедно....
-Е и? Ние винаги идваме заедно.-казах със сериозен тон.
-Да права си. И си с дрехите от вчера... Хммм.-каза Андрю и се усмихна подозрително.
-Вместо да се закачаш, погледни косата си. Днес далеч не е толкова перфектна като друг път.-каза Дари, а Андрю веднага извади телефона си, за да хвърли един поглед на прическата.
-Дай пет.-прошепна ми Дари.
-Ужасна си. Защо излъга горкият човечец?
-Това беше единственият начин да го накарам да млъкне. :-D