До сега живеех в малък град. Но се наложи да се преместя. Защо ли?
Никога не съм се вписвала в училеще. Бях аутсайдер. Често ми се налагаше да ходя при директора. Всъщност му бях редовен посетител. Имам ужасен характер. Избухвам много бързо...И именно това беше причината заради, която се наложи дя се преместя. И така се озовах в София.
Първи ден в новото даскало. :(
Станах рано, обух си скъсаните дънки, извадих някаква тениска от гардероба и я облякох.
-Изобщо не ми пука как ще изглеждам... Майната им на всички.
-Хайде, Кристина. Нали не искаш да закъсняваш още от първия ден!?- чу се гласа на майка ми.
-Идвам подяволите! Само на мен може да се наложи да се местя в ново даскало в средата на годината.
-Ще те закарам до там. - каза майка ми.
Едва ли иска да ме олесни, по-скоро я е страх да не избягам.30мин. по-късно.
След безброй светофари, изнервени шофьори и дълга лекция за това как трябва да се държа, най-после колата спря.
-Късмет! - пожела ми мама.
-Не късмет, а чудо ми трябва.- промърморих аз и влязох в сградата на ,,бъдещият ми затвор''.Дълго време обикалях коридорите. Озовах се пред кабинета на директора.
-Защо ли не се учудвам...
-Хей момиче, какво търсиш?- попита ме мъж на средна възраст, облечен в черни дрехи.
- Сигурно е охраната- помислих си. - Аз съм нова тук и търся кабинет 43. Мъжът ме опъти и след секунди вече бях пред кабинета. Отворих вратата и видях много хора вътре. Не им казах нищо. Отидох на последния чин и седнах.
Може би минаха 10 минути и в стаята влезе някаква жена.
-Здравейте, ученици!
-Здравейте, Класна!- отговориха в хор.
Госпожата отиде до бюрото, остави си чантата и огледа редиците.
-Момичето на последния чин, ти си новата ни ученичка нали?
-Леллеле колко е умна самоооо!-измърморих си аз.
-Хайде представи се. От къде идваш? Защо избра нашето училище....?
- Казвам се Кристина Нелсън. Мисля,че не Ви засяга от къде идвам. Изгониха ме от старото ми даскало, защото разбих носа на едно момче. Всички погледи бяха вперени в мен. Седнах, носех слушалки и си пуснах музика.
В този момент вратата се отвори и едно момиче влезе. Изглеждаше страхотно. Косата ѝ бе кафява и се спускаше като водопад по раменете. Същински Ангел.Госпожата ѝ направи знак да седне и тя тръгна към задните чинове...
-Извинявай, мястото свободно ли е?- попита ме тя....

YOU ARE READING
Тя е Ангел, а аз съм Дявол... (girlxgirl)
Teen FictionДо сега живеех в малък град. Но се наложи да се преместя. Защо ли? Никога не съм се вписвала в училище. Бях аутсайдер... Първи ден в новото даскало -Късмет!-пожела ми мама. -Не късмет, а чудо ми трябва.-промърморих. Малко по-късно... Госпожата отид...