Тя е Ангел, а аз съм Дявол... (girlxgirl)

Ти си моят нарк❤тик... Кафенце?☕

Около 19:30ч, същият ден...
-Кристина!
Отворих очи. Майка ми...
-Какво искаш?-попитах ядосано.
-Така значи... Няма ме един ден и ти вече си водиш к*рви.-тя се ухили и излезе от стаята, заднасяйки се. Добре се беше накъркала.
Станах веднага.
-Я почакай.-дръпнах я за ръката.-Внимавай с думите.
-От кога ти ми казваш какво да правя, момиченце?
-Нямаш право да наричаш приятелката ми така. Мери си приказките.-разкрещях ѝ се.
-А ще ми обясниш ли какво прави "приятелката"ти тук? Хахаха приятелката ти.-тя се облегна на стената. Алкохолът не ѝ понасяше.
-Имах температура. Дари дойде да се погрижи за мен. Но какво ти обяснявам, теб никога не те е било грижа за мен.-все още говорех на висок тон. А тя не спираше да се смее.
-Ох.-свлече се на пода.
-Хайде ставай.-въпреки всичко не можех да я оставя на пода. Заведох я в моята стая, защото в хола Дари още спеше. Оставих я на леглото и излязох.

Върнах се в хола. Този път заключих вратата след себе си. Приближих се до Дари, за да я завия, но тогава видях, че не спи.
-Събудих ли те, Ангелче?
-Заради мен ли се карахте?
-Не, нали знаеш, че майка ми е много опако същество. Натряскала се е и говори глупости.-усмихнах се и отново си легнах до нея. Гушнах я .
-Бих стояла така цяла вечност, но майка ми ще се притесни.
-Може ли телефонът ти за секунда?
-Да, ето ти го.
Набрах майка ѝ.
-Ало.
-Ало, Дари?
-Не аз съм Кристина. Обаждам се, за да Ви кажа, че с Дари сме заедно. Трябва да подготвяме проект по...-замислих се и погледнах към Дари.
-По химия.-подсказа ми тя.
-Проект по химия и днес Дари може да закъснее, малко.
-Не се притеснявайте, приятна работа.
Вдигнах палец, за да покажа на Дари, че майка ѝ няма нищо напротив. Тя се зарадва и грабна терефона.
-Супер си мамо, обичам те. Целувки до скоро.
-До скоро.
Дари затвори.

-Браво на теб, Дяволче.-тя ме гушна силно.
-Сега няма как да се отървеш от мен.
-Едно нещо не разбрирам.
-Какво?
-Защо говориш на майка ми на "Вие".
-Ами... Всъщност не знам.
-Хахахха гений.

Полежахме още малко, но Дари реши, че трябва да се прибира.
-Остани още 5 минутки. Моля те.-захочнах да мрънкам.
-Знам ги аз твоите 5 минутки, Дяволче. Тръгвам си, защото ако не го направя сега, после изобщо няма да можеш да се отървеш от мен. 😇-тя стана. Аз обаче я дръпнах за ръката и тя отново се озовова в прегръдките ми. Наистина хич не ми се искаше да си тръгва, но се налагаше...

Вече се чувствах по-добре. Преоблякох се и отидох да я изпратя, понеже навън беше тъмно. Когато пристигнахме пред блокът ѝ и казах:
-Благодаря ти още веднъж за това, че дойде.
-Не ми благодари, Крис. Ти си най-скъпият ми човек и винаги, когато имаш нужда аз ще бъда до теб.
Очите ми се напълниха със сълзи. Хванах ръката ѝ.
-Нека никога не се разделяме. Без теб за мен няма живот.
Тя ме прегърна. Не каза нищо, но в този момент думите нямаха никакво значение...
-Хайде, качвай се. Майка ти ще се притесни.
-Обичам те, Крис.
Усмихнах се:
-И аз много те обичам, слънчице.