Тя е Ангел, а аз съм Дявол... (girlxgirl)

Но и целият алкохол на света, не можеше да ме накара да спра да мисля за НЕЯ...

-Проклетата аларма...-станах и видях, че е 7:00ч. Щях да закъснея за училище. Отново. Вече имах толкова много отсъствия и закъснения, че бях за изключване. Въпреки това, изобщо не ми се ходеше. Телефонът звънна...
-Крис, чакам те долу.
-Веднага слизам Дари. Тя определено беше единственият човек, който можеше да ме накара да отида на училище и то с желание. След минута бях долу.
-Добро утро. -усмихна се тя.
-Добро и на теб.-казах и я погледнах. Дори рано сутрин тя изглеждаше ослепително.

Първи час имахме литература. Това да седя 40 минути на едно място и да говоря за някакъв скучен текст, определено не беше по моята част. Седнахме заедно на най-последният чин. Дари, за разлика от мен, обичаше да анализира. Говореше така завладяващо, че класът мълчеше. Не усетих кога мина времето. Часът свърши и ние тръгнахме към кабинета по музика. Изглеждаше, че днес госпожата имаше по-важна работа от това да ни преподава урок и през цялото време пишеше нещо. От друга старана това бе възможност да си починем и да разменим по някоя приказка. С Дари започнахме да говорим за различни теми.
-Слушаш ли ме? -попитах я.
-Съжалявам бях се отнесла.- тя не вдигаше очи от екрана на телефона, а на лицето ѝ грееше усмивка. Честно да си призная стана ми интересно кой успява да я накара да се смее така...

Най-после часовете свършиха и на излизане от училище Дари ме спря.
-Хей, искаш ли да се помотаем някъде? Искам да ти кажа нещо.
-Нещо лошо ли е? -попитах с известна доза страх.
-Не, даже напротив. Хайде да отидем до близкото кафе и ще ти разкажа.
Влязохме и си поръчахме топъл шоколад.
-Е, няма ли да ми кажеш?-попитах я.
-Разбира се. Онзи ден излязох да потичам в парка. Сложих си слушалките, пуснах музика и започнах да тичам. Изведнъж видях едно кученце. Имаше много миловиден поглед. Отидох при него и видях, че има каишка, на която е написан номерът на собственика му. Явно се бе изгубило. Позвъних на номера и казах, че съм открила кученцето. От другата страна на телефона се чу момчешки глас. Уговорихме се да се видим в началото на парка, за да му върна кученцето. Чаках доста време. Вече губех търпение. Но тогава срещу мен се появи едно момче. Имаше черна коса и още по-черни очи...Каза, че името му е Тобиас. Голям сладур. Та така, накратко той ми поиска номера и от тогава не спираме да си пишем. Мисля, че съм влюбена.- Дари разказваше с блясък в очите. -Е, какво ще кажеш за моята любовна историйка?
Какво можеше да кажа... Не можех да повярвам... Най-големият ми кошмар се сбъдваше пред очите. Не можах да издържа. Станах и отидох в тоалетната. Там се разплаках.
-Крис защо плачеш? - в този миг исках да ѝ кажа всичко за чувствата си, но не го направих.
-Плача от радост. - излъгах я.

Тръгнахме си. Тя си взе такси, аз имах нужда от разходка, ГОЛЯМА РАЗХОДКА. Бях полудяла... Исках да само да забравя. Видях един бар и влязох. Поръчах си голямо уиски и започнах да пия. Чаша след чаша, но болката не спираше... Чуха се викове от дъното на бара. Вече бях доста пияна. Станах, за да проверя какво става. Когато отидох до една от последните маси видях как едно момче насилва момиче. Взех едно стъклено шише и го фраснах.Той припадна. Тогава се появиха още трима, вероятно негови приятели. Бях загазила... Но за моя радост охраната се появи и ги накара да си тръгнат, а за говедото, което фраснах с бутилката извикаха линейка. Измъкнах се, защото нямах намерение да спя в районното. Не мислех да се прибирам, по-скоро щях да продължа да пия до несвяст.
-Хей, благодаря ти.-чу се гласът на момичето от бара .
-За мен беше удоволствие. И един съвет спри да се мотаеш със за*ници.-отвърнах ѝ. Видях магазин, купих си алкохол и продължих да пия до сутринта... Но и целият алкохол на света, не можеше да ме накара да спра да мисля за НЕЯ-Моят Ангел...