✏Последна авторска бележка...
Всичко е адски странно. Толкова много размишлявах над този момент, а ето че когато настъпи, останах без думи...
За последните няколко месеца, изпитах толкова много различни чувства... Станах част от историята на Крис и Дари. И знам колко нелепо ще прозвучи, но смях се с тях, плаках, радвах се, страдах, дори крещях... Но на едно нещо не спрях да се възхищавам до край, на смелостта им. Те не се отказаха от любовта си макар че трябваше да преминат през огън и лед... Не знам дали в цялата тази история има някаква поука или всичко е просто една купчина думи, затова оставям на всеки един от Вас сам да направи своят извод...
Благодаря Ви безкрайно много, че бяхте до мен. И наистина с ръка на сърце мога да кажа, че сте повече от УНИКАЛНИ❤❤❤. Всеки би си мечтал да има читатели като Вас. Съжалявам, че се бавех с качването на главите... Простете ми хора 😇.
И мисля, че тук е моментът да се обърна към най-добрият си приятел. Знаеш, че за мен ти си много повече от "най-добър приятел", ти си ми като брат. И в моментите, когато бях на ръба да се откажа, ти винаги се появяваше и ми дръпваше една хубава реч като брат на по-малката си сестричка. Наистина ти благодаря безкрайно много за това, че повярва в мен и в тази история.❤❤❤ И за немалкото часове прекарани на телефона в обсъждане на някоя моя налудничава идея. Обичам те❤ .
Благодаря и на littleblackstar2525
за това, че историята, която пише ми даде смелост и аз да опитам и беше пример за мен през цялото това време. Обичам те брааат❤❤❤. Радвам се адски много, че те познавам. Ти си страхотен приятел и невероятен писател. Никога не се променяй 😘.
И не на последно място искам да благодаря на KristinaStaneva , която винаги беше готова с някой дълъг и описателен коментар. И винаги успяваше да ми оправи настроението❤...
Тук намерих много приятели и много хора, които със сигурност имат бъдеще като писатели. Всеки Ваш коменатар беше една ОГРОМНА награда за мен. ❤
Не съжалявам, че понякога пишех до късно през нощта, защото писането се превърна в част от живота ми. Не съжалявам, че вместо да слушам госпожата по математика, се пренасях в света на Крис и Дари. Не съжалявам за нито една дума, която написах и за нито една запетайка, която сбърках ✌...
И сега е време да Ви кажа "чао", но не "сбогом"... Може би ще се срещнем отново... А до тогава, вярвайте в магията на литературата и не забравяйте да обичате...
elDesastre
21.06.2016г.
VOCÊ ESTÁ LENDO
Тя е Ангел, а аз съм Дявол... (girlxgirl)
Ficção AdolescenteДо сега живеех в малък град. Но се наложи да се преместя. Защо ли? Никога не съм се вписвала в училище. Бях аутсайдер... Първи ден в новото даскало -Късмет!-пожела ми мама. -Не късмет, а чудо ми трябва.-промърморих. Малко по-късно... Госпожата отид...
