-Сестра, пригответе операционната и се обадете на близките ѝ.
-Всичко е готово докторе.
-Добре влизаме за операция.-Изгубила е много кръв. Разбрахме ли коя кръвна група е?
-Да докторе, АВ.
-Добре. Някой от близките дойде ли?
-Майката е на път.
-Веднага щом дойде да отиде за изследване за съвместимост на кръвта.-Къде е дъщеря ми? Докара ли са я тук с прободна рана.
-Името ѝ?
-Кристина Нелсън.
-След малко влиза в операция. Ще има нужда от кръвопреливане така, че елате с мен да Ви направим изследвания за съвместимост.-Сестра, излязоха ли резултатите.
-Да докторе. За съжаление няма съвместимост.
-По дяволите обадете се на приятелите ѝ, момичето ще умре...-Аз съм Дарина, по телефона ми казахте, че моя приятелка има нужда от кръв.
-Да, Кристина Нелсън.
-Какво? Крис... Но как, защо...
-Няма време госпожице да побързаме...-Успяхме докторе, имаме кръв.
-Добре да започваме. Дръж се момиче.-Докторе, пулсът отслабва!
-Заредете на 200.
-Докторе, не реагира.Ще я изгубим!
-Хайде, хайде.. Заредете отново...
-Крис! Моля те, моля те не ме оставяй.
-Изкарайте това момиче от тук!
-Госпожице напуснете операционната.
-Крис, не ме оставяй, недей...
-Докторе има пулс. Стабилизира се.1час по-късно.
Ако нещо се случи с Крис, няма да го понеса. През последните дни я пренебрегвах заради Тобиас, а може би тя е имала проблеми. Може би е искала да сподели с мен... Що за приятелка съм?
-Близките на Кристина Нелсън?
-Аз съм майка ѝ.
-Аз съм ѝ приятелка.
-Кристина е добре. Успя да се спаси.
-Може ли да я видим?
-За сега е невъзможно. Ще бъде в интензивното няколко дни, а после ще я преместим в нормална стая. Имайте търпение.
-Благодаря Ви, докторе.
-Щом ще се оправи аз се прибирам.
-Що за майка си ти? Детето ти лежи в интензивното, а ти искаш да се прибереш. Нямам думи.
-Коя си ти, че да ми казваш какво да правя. Ако Кристина не се забъркваше в проблеми, сега нямаше да сме тук.
-А замисляла ли си се, дали и ти не си един от тези проблеми?
BẠN ĐANG ĐỌC
Тя е Ангел, а аз съм Дявол... (girlxgirl)
Teen FictionДо сега живеех в малък град. Но се наложи да се преместя. Защо ли? Никога не съм се вписвала в училище. Бях аутсайдер... Първи ден в новото даскало -Късмет!-пожела ми мама. -Не късмет, а чудо ми трябва.-промърморих. Малко по-късно... Госпожата отид...