Тя е Ангел, а аз съм Дявол... (girlxgirl)

Аз...

Прибрах се и затворих вратата след себе си с трясък. Бях страшно ядосана. Хвърлих раницата, отидох в кухнята, извадих шишето уиски, а после надух музиката. По-силно, още, още... Не исках да чувам мислите си. Тогава видях, че Дари ми беше писала: "СЪРДИШ ЛИ МИ СЕ? :'( "
Отпих от шишето и изключих телефона си. Може би греша, може би не трябва да я ревнувам, може би не трябва да я притискам... Но това съм аз по дяволите...

Захвърлих шишето и излязох. Отидох в парка и започнах да тичам. По принцип не съм от хората, които обичат да спортуват, но това бе единственият начин да забравя, поне за малко, за всичко...
Тичах дълго, но не усещах умора. Изведнъж се скупчиха облаци и започна да вали. Прибрах се, бях мокра до кости. Взех си топъл и дълъг душ, а после си легнах. Беше около 19:20 часа и все още нямах никакво намерение да спя. Пуснах телевизора и започнах да гледам някакъв филм. Физически присъствах в стаята, но мислите ми бяха някъде далеч... Заспала съм.

Събудих се на сутринта. Защо трябва да ходя на проклетия празник!? Включих телефона си и видях куп съобщения, разбира се от нея. Едно от тях гласеше: "Днес ще те чакам в училище."
Облякох се и излязох. Когато отидох в училище вече имаше много хора. Не знам как, но Дари ме видя и дойде при мен.
-Здравей! Сърдиш ли се?-попита.
-Не знам, може би...
Пред нас имаше сцена, на която учителите говореха някакви глупости. Обърнах се към Дари и видях, че я нямаше. Започнах да се оглеждам. Тогава чух гласът ѝ:
-Може ли малко внимание?
Тълпата утихна. -Благодаря Ви! Имам да направя едно съобщение. Аз... ОБИЧАМ КРИСТИНА НЕЛСЪН И НИЕ СМЕ ЗАЕДНО. А и имам да допълня нещо за хората, който утре ще ни обсъждат МАЙНАТА ВИ. Крис хайде ела тук.

Отначало неосъзнавах какво се бе случило току-що, но след секунди го осмислих и сърцето ми заби лудо. Качих се на сцената и тя ме целуна. Времето забави ход... Започнаха аплодисменти и усвирквания. Слязохме от сцената и чухме най-различни неща по наш адрес... Но на нас не ни пукаше. Хванах Дари за ръка и си тръгнахме. Когато се отдалечихме от училище, аз се обърнах към Дари и ѝ казах:
-Момиче ти си луда.
-Знам, но предполагам, че любовта те кара да полудееш.-усмихна се.
Прегърнах я и ѝ прошепнах:
-Обичам те безкрайно много. Вероятно ще правя доста глупости, но моля те обещай, че никога няма да се разделим.
-Обещавам, Крис. Хайде да го отпразнуваме някъде.
-Хайде. Но къде?
-У нас.-очите ѝ светнаха. -Майка ми ще се прибере вечерта късно.
-Добре съгласна съм.
-Хей, искам да те помоля за нещо... Дай ми малко време, за да кажа на майка ми и на Томас.
*Томас - момчето, което видях да се прегръща с Дари и за което помислих, че е нейно гадже. А той всъщност се оказа най-добрият ѝ приятел.

-Разбира се, ще им кажем когато си готова.
Стигнахме до блока. Влязохме в апартамента и седнахме на дивана.
-Искаш ли да гледаме филм?-попита ме тя.
-Защо, не.
Дари направи пуканки и пусна филма. Честно да си призная не разбрах нищо от него, защото през цялото време гледах Дари. Тя се бе облегнала на мен и гледаше с интерес. Не знам колко дълго вече гледахме филма, но той свърши.
Дари се приближи до мен и захапа устните ми. Аз ѝ отвърнах и продължих, целувайки вратът ѝ. Дари легна на дивана. Очите ѝ излъчваха любов, но и притеснение. Започнах да оставям мокри следи по тялото ѝ, а тя обви ръце около врата ми. Бяхме на милиметри една от друга.
-Ти си само моя.-прошепна тя и се изправи.
-Да твоя съм...
(И за хората, които ще си направят погрешен извод, между мен и Дари не се случи нищо и нямаше да се случи докато тя не поискаше.)
Дари ме прегърна силно:
-Нека останем така завинаги.
-Мога да прекарам целият си живот в прегръдките ти.

-Носиш верижката, коята ти подарих.-зарадва се Дари.
-Да нося я, така ти винаги си с мен.
Тя се изчерви.
-А между другото, как е Шугар?-продължих.
-Голям пакостник е, постоянно прави бели. Но вече е по-добре. Хайде ела да го видим.
Отидохме в нейната стая и аз видях зайчето. Изглеждаше добре.
-Какво ще правиш с него след като се възстанови напълълно?-попитах.
-Не знам. Привързах се много към него. Но знам, че мястото му е сред природата...

Часът бе около 20:00 и навън вече беше тъмно.
-Аз ще тръгвам. Майка ти сигурно ще се прибере скоро.
-Ако искаш остани.
-Не, няма да те притеснявам. Хайде чао.
-Почакай ще те изпратя.
На входа Дари ме целуна отново и се разделихме.
Тръгнах, по обичайният път, към вкъщи. Но днес нещо беше различно...
-Кристина.-чух груб мъжки глас.
Обърнах се и видях Марк.
-Какво по дяволите искаш?-повиших тон.
-Не се занимавай с Дарина, тя ще бъде моя, ти само я объркваш.
-Марк, толкова си глупав и самоуверен, че не виждаш очевидното-сега Дари е с мен.-обърнах се и продължих по пътя си.
-Но няма да е за дълго.-чух гласът му отново и усетих удар от тъп предмет по главата. Свлякох се на земята, Марк започна да ме удря. Нямаше да се предам без бой. Станах и го ударих в лицето, но тогава ми се зави свят и паднах отново. Марк ме удари още няколко пъти и каза:
-Дарина ще бъде моя, независимо на каква цена.
Лежах на предела на силите си. Носът ми беше разбит, а устата сцепена. От всякъде течеше кръв.
Събрах сили и се изправих. С големи усилия се прибрах вкъщи и веднага си легнах. Заспах на секундата...