Тя е Ангел, а аз съм Дявол... (girlxgirl)

Обичам я, по дяволите...

Прибрах се вкъщи. А майка ми започна да крещи, защото съм закъсняла.
-Разкарай се. Ще се прибирам, когато си поискам.
-Не ми говори така момиченце! С гаджето ли беше? - разсмя се тя.
Вече бях на границата на търпението си и затова реших да си отида в стаята. Затворих вратата с трясък, а после я заключих. Бях на предела на силите си. Дори обмислях самоубийство. Стоях на пода с часове и мислех за различни неща.
Чух звънене. Погледнах към телефонът си. Беше съобщение. Отворих го и беше от Дарина.
''Здравей, надявам се, че не те притеснявам!? Исках да ти кажа, че ако решиш да дойдеш ще те чакам в дискотека La boca del Diablo ( на две пресечки след училището ни е).''
-Тя е единственият човек, който може да ме накара да се усмихна. - помислих си. А и все пак беше Петък. Написах ѝ съобщение: ''Ще дойда.'' Погледнах часовникът, показваше 23:30. Облякох черното си кожено яке, обух кецовете и излязох. За мое щастие майка ми вече спеше. Хванах автобуса и след половин час пристигнах.
Музиката кънтеше. Влязох вътре и видях Дарина. Седеше на бара и отпиваше от питието си.
-Защо си сама? Къде са приятелките ти?- изненадах се.
-Не ги поканих. Вече не мога да ги понасям. Хайде седни.
-Какво ще пиете?-попита бармана.
-Уиски. - отвърнах му.

С Дарина говорихме дълго.
-Знаеш ли, интересна ми е историята с онова момче.- каза тя.
-Виж Дарина...
-Моля те, казвай ви Дари.
-Ок Дари. Бях в един клас с въпросното момче. Казваше се Алек. Той си имаше гадже от съседния клас. Веднъж ги видях да се карат в коридора. Отначало не се намесих, но когато той я удари...
Просто не издържах. Отидох и го фраснах. Явно за него удара беше неочакван, защото той залитна и падна на пода. Нахвърлих се върху него и... Следващото, което помня е кабинетът на директора.
-Постъпила си правилно.
- Може би...
-Хайде, наздраве за идването ти в града.
-Наздраве!
Алкохолът бързо изчезваше от чашите.

-Дари, стига толкова. Хайде да тръгваме. Виждаше се,че не е от хората, които носят на спиртовите напитки.
-Добре де ставаам.- тя се залюля и аз я прегърнах през кръста, за да не падне. Когато излязохме навън, беше снанало доста студено.
-Студено ли ти ? - попитах аз.
-Малко.
-Ето, вземи якето ми. - съблякох го и ѝ го подадох.
-Крис, ти ще замръзнеш!
-Мен ме топли мисълта за теб.- помислих си. Но казах:
-Няма да замръзна, вземи го.
Дари най- после го взе. Тя определено беше голям инат.

-Какво ще кажат родителите ти, когато те видят така!? - попитах я.
-Спокойно. Майка ми е в командировка.
-А баща ти?
-Той...ни изостави, когато бях на пет.- тя се разплака.
-Съжалявам.- какво глупачка съм. Не трябваше да питам.-Не плачи, моля те.
Някак успях да я успокоя. Вървяхме дълго. Но ето, че най-сетне стигнахме до блокът ѝ.
-Качи се до горе с мен. - помоли ме тя. Нямаше начин да откажа на тези сини ангелски очи.
Апартаментът беше голям и обзаведен с вкус.
- Стаята ми е тази.- тя посочи една от вратите. Влязохме вътре и аз ѝ помогнах да си легне. След това си тръгнах.
-Почакай. Остани.- каза Дари. Изненадах се.
-Хайде, ела при мен. Легнах до нея. Ухаеше така приятно на невинност и доброта. Прегърнах я.
-Лека нощ, Ангелче!- казах и аз. Но тя не ме чу, вече беше заспала. Стоях до нея още известно време. Не исках това да свършва. Погледнах часовникът,  беше 05:15.
Станах, завих я и отидох в кухнята, за да ѝ направя закуска. Изстисках ѝ фреш от портокал и направих сандвич. Сложих ги на една табла и написах бележка: ''Добро утро! Когато се събудиш ми звънни. <3 ''

Тръгнах си и през целия път до вкъщи си повтарях:
-Обичам я, по дяволите.....