Тя е Ангел, а аз съм Дявол... (girlxgirl)

Ако това е загуба, значи съм най-щестливият губещ на земята...

Отворих очи.
-Добро утро.-казах и се обърнах.
Но за моя голяма изненада леглото беше празно. Нима това снощи беше сън? Не няма начин. Станах от леглото и осъзнах, че съм спала с дрехите от вчера. Намерих раницата, извадих една риза и я облякох. Все още не знаех къде беше Дари. Излязох от спалнята и отидох в кухнята. Интересно Дари я нямаше и там. Налях си чаша вода и тогава нещо скочи на гърба ми.
-Добро утро, слънце.-каза Дари. Изглеждаше изключително щастлива.
-Добро утро и на теб. Не си ли станала много рано?-попитах я.
-Всъщност да, но днес е последният ни ден тук и реших, че всяка минута е от значение. Приготвих ти нещо. Ела в хола.
Последвах я. Когато влязох вътре, видях богато отрупана маса.
-Заповядай на закуска. -подкани ме тя.
-Благодаря, това е прекрасно.
-Хайде опитай от палачинките.
-Ммммм с шоколад. Обожавам ги.
-Искаш ли кафе☕?
-С удоволствие.

След обилната закуска реших да разчистя масата. Дари взе някаква храна и ме уцели с нея.
-Хей- обърнах се.
-Какво стана!?-попита тя, а на лицето ѝ се появи лукава усмивк.
-Нима ми обявяваш война!?-направих се на ядосана аз.
-Може и така да се каже .
-Добре, но не забравяй, че ти започна.
Отидох в кухнята и взех един капак от тенджера, а също и яйца.
-Да започваме .
Дари се засмя и хвърли мандарина по мен.
-Хаххаа не уцели .-зарадвах се.
-Така ли?- тя пак опита и този път уцели.
Навсякъде хвърчеше храна.
⏳⌛

Дълго се държахме по детински. Накрая провизиите ми, започнаха да привършват. Извадих една бяла кърпичка и я развях.
-Мир ✌? -предложих и седнах на дивана.
Дари се приближи.
-Предаваш ли се. -учуди се тя.
-Да предавам се...
Дари седна в скута ми.
-Значи се признаваш за победена?
Целунах я.
-Ако това е загуба, значи съм най-щестливият губещ на земята. Обичам те . Ти си всичко за мен.
-Аз също много те обичам Крис. Затвори очи.
Подчиних ѝ се. Тя сложи нещо на врата ми.
-Вече може да ги отвориш.
Когато отворих очи погледнах надолу. На вратът ми имаше закачена верижка с висящ ключ от нея.
-Прекрасно е. Благодаря ти.
-Ти отключи ми .
Тя извади още една верижка, от която висеше сърце.- Нека винаги останем заедно, защото без теб сърцето ми ще бъде заключено в тъмнина.
Винаги съм се опитвала да не плача пред хората, но този път не можах да сдържа сълзите си. Тези сълзи бяха от щастие...
-Никога, никога няма да те изоставя. Каквото и да става, каквото и да ми струва...-казах хлипайки.
Прегърнахме се. Дари ухаеше великолепно: на любов, на доброта, на нежност...
-Мога да прекарам цял ден в прегръдките ти.-каза моята любима.
-А аз мога да прекарам цял живот така. ❤❤❤❤
Стояхме 10, 15, 20 или повече минути така, но телефонът на Дари звънна.
-Майка ми е. -каза тя и вдигна. -Да мамо днес се прибираме. Да, да... Добре до вечерта ще съм си вкъщи. Чао.
-Хайде отиди да се оправиш, а аз ще почистя тук.
Дари отиде в спалнята, а аз започнах с чистенето.
⏳⌛

-Готова съм. Как изглеждам?-попита тя и се завъртя.
-Не мога да те видя.
-Защо?
-Красотата ти ме заслепи.
Дари се изчерви и усмихна.
-Времето навън е прекрасно. Искаш ли да се разходим преди да се приберем?- предложих ѝ.
-Съгласна съм, отивам да си взема якето и излизаме.
-Добре ще те чакам отвън.
Дари се приготви и излязохме.

Разхождахме се в близката гора, хванати за ръце. Беше прекрасно.
-Какво е това там?-попита Дари с притеснение в гласа.
-Изчакай тук ще проверя.
Приближих се бавно... Тогава видях нещо ужасно...
-Крис, какво става?
-Почакай малко, Дари.
Пред мен имаше едно зайче, все още бебе, което беше заклещено в ловджийски капан. Дари дойде.
-Горкото.-разстрой се тя.
-Ще му помогнем, спокойно. Ще отворя капана, а ти го измъкни. Добре на 1,2,3 сега.
За наша радост успяхме, но зайчето не изглеждаше никак добре.
-Да потърсим помощ.- каза Дари и тръгна към къщата.
-Наоколо няма ветеринарни лекари. Ще се обадя на такси и ще се приберем в София, там ще намерим помощ.
-Добре, но да побързаме.
Започнахме да тичаме. Стигнахме до къщата взехме багажа си и се качихме в таксито. През целият път Дари галеше животинката. В погледът ѝ личеше загрижеността и притеснението.
Шофьорът ни закара до една ветеринарна клиника. Влязохме вътре и обяснихме какво се бе случило. Лекарката отведе зайчето в една стая, а ние останахме отвън.
-Що за човек би искал да навреди на такова мило и невинно създание.-разплака се Дари.
-Не знам, но ако го открия ще...
-Момичета вие ли доведохте зайчето?-попита лекарката.
-Да. Как е?-попита Дари.
-Добре, че сте го открили навреме. Бъдете спокойни ще се оправи, но имаме малък проблем.-каза лекарката.
-Какъв?-попитахме в един глас.
-Зайчето си няма име.
Успокойхме се и Дари ме прегърна.
-Но ще има нужда от грижи.- продължи жената.
-Разбира се ще го взема вкъщи.-каза Дари.
-Добре момичета, сложих шина на крачето му и ще ви дам капки, който да слагате в храната, за да се оправи по-бързо. А сега можете да го вземете.
Благодарихме на лекарката и си тръгнахме. Изпратих Дари до домът ѝ. Прегърнахме се и тя се качи заедно със зайчето.
Телефонът звънна.
-Измислих име на зайчето.- чух да казва развълнувана Дари.
-Супер. Какво е?
- Мисля да се казва Шугар, защото е много сладко.
-Страхотно име. Утре ще се видим. Нали?-попитах.
-Нали не си забравила, че утре сме на училище?
-Да бях забравила.-засмях се.-Е, добре тогава до утре.
-До утре. Крис te amo (обичам те).❤❤❤❤
-Yo también (аз също). ❤❤❤
Определено не очаквах да чуя "обичам те" на испански, но от устата на моята любима всичко, без значение на кой език, звучеше прекрасно.